България е дала и дава безброй доказателства за добронамереност, за желание за ползотворен политически диалог, но е необходимо да й се отвръща със същото, а не да се води яростна, зловеща антибългарска кампания. През сърцата на една трета от българското население тече кръвта на онези българи, които са гинали за свободата на Македония и ние техните потомци никога няма да приемем, че нашите дядовци не са били българи.
Промяната е все по-очевидна и все по-неконструктивна. Може и да сме се заблуждавали (добронамереният човек винаги е склонен да предполага поне малко от същото качество и у опонента си), но на първите ни срещи като че имахме впечатление за известно желание от страна на поне някои членове на комисията на Република Северна Македония за постигане на съгласие по едни или други въпроси от историята, които с общо съгласие бяхме набелязали за дискутиране.
Много скоро обаче техният тон не само се втвърди, но по редица теми доведе и до фактическа невъзможност за какъвто и да е разговор. Нашите подозрения, че това се дължи на чисто политически внушения върху работата им, се потвърдиха категорично от внезапното им изявление, че понеже страната им е пред избори, комисията трябва за известно време да прекъсне работата си. Това „известно време“ продължи почти година, след което за нас все по-недвусмислено ставаше ясно, че на тяхната комисия е поставена задача по всякакъв начин да се блокира намирането на каквито и да е взаимно приемливи становища и решения. Признавам, отначало допускахме, че колегите не познават важни исторически извори, че част от тях нямат добра научна подготовка, защото и ние сме живели в промиваща съзнанието на хората тоталитарна държава, в която е имало заключени секретни фондове с книги и архиви, които не позволяваха лесен достъп до пълна информация, когато в редица случаи се налагаше почти конспиративно човек да достигне до научната истина по някои неудобни за системата въпроси. Постепенно обаче стигнахме до извода, че повечето от македонските колеги, поне активно участващите в нашите дискусии, са добре информирани по отношение на факти, извори, изследвания, тълкувания и т.н. на историята от страна и на българската, и на чуждата историография, но, както съм казвал и друг път, четат тези извори и изследвания както дяволът чете Евангелието. И че за всяка фалшификация на историческата истина имат своя „аргументация“. Пак ще кажа – минали сме през времето, в което очевидно те все още живеят, знаем как трудно в редица случаи сме намирали начини все пак да кажем главните истини.
Абсурдното и отначало смешно, но все по-досадно за нас да го установяваме, е това, че нашите колеги, принудени от очевидно политически причини и обстоятелства, вършат същото, само че като в криво огледало, точно обратното – те полагат неимоверни усилия да доказват не скривани истини, а недоказуеми от научна гледна точка политически лъжи. А когато видяха, че дребните балкански хитрини, с които политиците им залъгват своето общество, не издържат пред доказателствата на сериозната наука, предприеха един по-„мащабен“ опит да елиминират доказателствената сила на неоспоримите исторически факти – прегърнаха знамето на т.н. „мултиперспективен“ поглед към историята. И вчера и онзи ден, вместо да направим пореден опит да стигнем до приемлив предназначен за учебниците им текст за същността на Самуиловото царство, за Григор Пърличев и за Гоце Делчев, те ни сервираха един абстрактен и нелогичен обяснителен текст за този „мултиперспективен“ исторически подход, който, както пак няколко пъти съм казвал по медиите, може да се илюстрира с това как двама балкански нашенци гледат един небостъргач и единият казва – да, това е небостъргач, а другият му отвръща – не, това е малка селска колиба. Тоест – вие си казвайте, че Самуил е български цар, ние ще продължим да си учим децата, че е македонски и е заробил бугарите, гърците, албанците и другите наоколо, а вие сте турци, татари, монголи, фашисти, окупатори и всичко най-страшно, което човек може да си представи, и така историческата истина ще бъде защитена.
Е да, но така историческата истина, откакто съществува историята като научна дисциплина, не се защитава от субективна и произволна, а единствено от фактологическа, сиреч – от обективна гледна точка. Мислех да ви цитирам някои от потресаващите със своята нелепост определения в този текст за мултиперспективността, в смисъл, че всеки учен, журналист, общественик и какъвто ще да е, може да твърди нещо, воден от своята гледна точка (подразбира се – без да има за това никакви доказателства), но няма да го направя от уважение към нашите колеги и поради надеждата, че все по някое време ще разберат, че ще помогнат на държавата си само ако се придържат поне към някои фундаментални исторически истини.
Българската част на комисията има само една цел – да се изяснява историческата истина и по този начин да се изпълняват задълженията, поети от Договора. Няма друга държава и няма друго общество, което като българското да желае напредъка на Република Северна Македония, защото ние сме им не им само съседи, но и кръвни роднини. През сърцата на една трета от българското население тече кръвта на онези българи, които са гинали за свободата на Македония по време и на Илинденското, и на Охридско-Дебърското, и на Кресненско-Разложкото и на редица други въстания, както и по фронтовете на двете Балкански и на Първата световна война, водени от българския народ все за освобождението на Македония. И ние, техните потомци, никога няма да приемем, че нашите дядовци не са били българи, не са говорили български език и не са давали живота си с ясно народностно българско съзнание.
Ще повторя за стотен път, че България признава на РСМ нещо, което други не биха им признали, а именно – държавна идентичност от 1944 година, когато така или иначе, в резултат на продължителна сръбска антибългарска „македонистка“ политика, в резултат и на силово, с цената на стотици хиляди жертви, решение на Коминтерна, проведено от „великия вожд и учител“ на българския народ Георги Димитров, бе създадена съвременната македонска държава.
Ще припомня на нашите колеги от комисията и че от гледната точка на своя „мултиперспективен“ поглед имат право да си наричат езика както си искат, да не забравят само, че не само българската, но и световната филологическа наука, както и всеки българин не само в РСМ и в България, но и навсякъде по света, знаят много добре какъв е, ако и да е насила наблъскан със сръбски и западноевропейски думи. Както е казано още от по-мъдри от нас, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Убеден съм, че няма българин, който да не желае доброто на братята и братовчедите ни в Повардарието и да не подкрепя успешната им европейска перспектива. Но не трябва да забравят, че любов и братска подкрепа се получават само с любов, не с омраза.
Отново ще повторя, че България е дала и дава безброй доказателства за добронамереност, за желание за ползотворен политически диалог, но е необходимо да й се отвръща със същото, а не да се води яростна, зловеща антибългарска кампания, да се заблуждава непрекъснато македонското общество, че я Германия, я Португалия, я Америка, я Макрон или някой друг ще натисне България и ще я принуди към нелогични решения. Както видяхме, дори и всесилната госпожа Меркел препоръча да се разберем ние помежду си, защото това е въпрос от двустранен характер, а ние можем само да припомним, че не България, а РСМ е кандидат за членство.
Ще припомня пак и нещо, което казах преди време – някои бъркат Европейския съюз със Съветския такъв, който ни диктуваше не само какво да правим, но и как да мислим. България е суверенна държава и никой не може да диктува решенията й, както очевидно на някои от недалновидно мислещите ни роднини оттатък границата много им се иска. /БГНЕС
––––––––
Проф. Кирил Топалов, писател, литературен историк, общественик и дипломат. Той е член на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
