По пово Деня на Народните будители, на 1- 2 ноември в офиса на сдружение „ГЛАС” – Босилеград се проведоха две сесии от обучението на тема: „Западните Балкани – фактология и перспективи за европейска интеграция” в рамките на проекта „ГЛАСПРЕСС“ – ГЛАСЪТ НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ 2024/25. Бенефициент на проекта е Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград, което работи за подобряване на информираността и европейската перспектива на региона. Медиен партньор на събитието е Българска телеграфна агенция. Проекта се финансира по програма „Българска помощ за развитие” на Министерството на външните работи на Р. България.
За нуждите на обучението свой доклад изнесе лектора Доц. Красимир Петков, а на събитието присъстваха сътрудниците на портал „ГЛАСПРЕСС”: Зоранчо Маринков от Битола, Северна Македония, Светлана Драгнева от Одеса, Украйна, Ирина Богоева от Тараклия, Молдова. От Босилеград се включиха още Милена Миленова, Мирослав Пеневич, Иван Николов, Деян Миленов и още няколко заитересувани от темата босилеградчани.
На сесиите модератор беше преседателят на сдружение „ГЛАС” Александър Димитров, а уводен анонс поднесе преседателят КИЦ „Босилеград” Иван Николов, който подробно и изчерпателно анализира кандидатурата и застоя в преговорния процес за членството на Сърбия в Европейския съюз от 2009 до днес.
Николов подчерта, че след идването на Вучич на власт през 2012, Сърбия се отклони от преговорния процес за членство в ЕС и зае изчаквателна позиция. В публичния дискурс тя продължава да декларира стратегическото си определение за членство в ЕС, но на практика изпраща разнопосочни послания и се заиграва с евроазиатски проекти и сътрудничество с Русия и Китай. Освен липса на ясна политическа воля за членство в ЕС, силното геополитическо влияние на Русия, която има стратегически интереси на Балканите, също не работи за европейската интеграция на Западните Балкани. Проектът „сръбски свят”, който е умалено копие на проекта „руский мир”, усложни ситуацията на Западните Балкани и на практика спря преговорния процес между Европейския съюз и Сърбия, Косово, Северна Македония, Черна Гора и Босна и Херцеговина.
В продължение бе анализиран последния Доклада на Европейската комисия за напредъка на Сърбия за членство в ЕС от 30 октомври тази година, според който „Сърбия няма никакъв напредък в съгласуването на външната политика, политиката на сигурността и политиката на отбраната с европейските изисквания, а някои нейни акции проитворечат на външнополитическите становища на ЕС”.
Бяха обсъждани критиките и препоръките от Доклада на Европейската комисия по въпросите за нормализацията на отношенията с Косово, исканията Сърбия до поеме много по-голяма отговорност за активна и обективна комуникация в процеса на присъединяването към Съюза като главен политически и икономически партньор, предотвратявяне на дезинформациите в националните медии, развитието на демокрацията и изборния процес, правосъдието, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, съгласуване на визовата политика с тази на ЕС, свободата на словото и натискът срещу разследващата журналистика, тежката обстановка за гражданското общество, героизиране на военнопрестъпниците и тяхното процесуиране, добросъседските отношения и регионалното сътрудничество и икономическите критерии за членство в ЕС.
Зоранчо Маринков, кореспондентът от Битола също говори за процедурата по кандидатстването на Северна Македония и застоя в преговорите във връзка с внасянето на българите в Конституцията и изграждането на Транспортен коридор № 8.
Светлана Драгнева от Одеса сподели най-напред за ужасите от войната в Украйна и неизвестността в която се намират българите в районите под руска окупация. За разлика от българските общности в Сърбия и Северна Македония, българската общност в Украйна поне до началото на войната не е имала никакви проблеми на национална основа, както и с изучаване на български език в училищата, българските традиции и фолклор и всичко останало. Във втората част на изказването тя подробно говори за кандидатурата за членство на Украйна в Европейския съюз.
В същия дух се произнесе и колежката от Тараклия Ирина Богоева, която специално обърна внимание за провеждащия се втори тур от президентските избори в Молдова и за важността им за бъдещето на страната.
Сесията на следващия ден бе посветена на медиите, свободата на словото и журналистиката. В уводната част Иван Николов изтъкна, че разрушаването на контролната функция на журналистиката като „четвърта власт”, доведе до абсолютна, неограничена и безконтролна власт, която не само застраши идеята за демокрация, но и превърна медиите и журналистите в частни пиар агенти които обслужват управляващите и им осигуряват безметежна и безотговорна власт.
В дискусията бе подчертано, че медиите на български език не са малко, но да се занимаваш с истинска свободна, професионална и независима журналистика в Сърбия не е нито лесно, нито безопасно, и бяха посочени конкретни примери за това.
Официалното „Ново Братство” бе посочено като пример за услужлива медия, която манипулира общественото мнение на българите в Сърбия в полза на местните ръководители, чиято некомпетентност и своеволие изправи българското малцинство в Сърбия пред изчезване, а районите в които живеят българи, стигнаха дъното на икономически най-изостаналите в Сърбия.
Гласпресс
Издвој новости на српском
