73 години от „Кървавия четвъртък“ – изпълнението на смъртните присъди по 1-ви и 2-ри върховен състав на комунистическия съветски “Народен съд“ – 1 срещу 2.02.1945г.
В условията на окупация на България от Червената армия при заповяданото от Москва масово клане на българския национален елит, извършено от комунистите са разстреляни трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.
Убийствата са важен етап от процеса на унищожение на елита на България в условията на съветска окупация като път към увековечаване на комунистическата диктатура и установяване на пълното господството на Москва в страната. Съдбата на български регенти, министри, народни представители и генерали е предрешена от статута на България след 9.09.1944г. – на държава, победена без бой и окупирана от Червената армия с всички произтичащи от това отрицателни последици.
Нощта на 1 срещу 2.02. 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените на смърт са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. “Алабин“. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще.
Царица Йоанна пише в спомените си за тази зловеща нощ: “ На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. “Алабинска“.
По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: “Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад.
Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: “Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн “Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.…
В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези “вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..
Източник: Любомир Костадинов/facebook
Издвој новости на српском
