Откакто свят светува винаги настоящето (последното по време) поколение си мисли, че то е върхът на прогреса и цивилизацията, че то дотолкова е напреднало, че едва ли не с напредъкът му идва и свършекът на света. Затова са и тия дати и прогнози на побъркани гадатели кога и как ще свърши света. Лично аз, от висотата на моите 42 години, съм преживявал почти десет „краища на света”. Спрях да ги броя отдавна.
Другата причина за голямото самочувствие на последните поколения е техният напредък в сравнение с предишните генерации. Това разбира се като цяло е вярно, защото светът върви напред, а не назад, но не дава основания за подобна надменност. Нали помните надписа от гробищата „И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас…”
Не бива да забравяме и мегаломанския рефрен „какво катастрофално лошо поколение идва след нас, а ние какви добри и морални бяхме”. Не бяхте, не сме и няма да бъдат, защото тия понятия нямат колективно измерение.
Тези три фалшиви песнички оборвам без съмнение единствено със силата на личните си впечатления – след нас идва прекрасно, много по-можещо, много по-малко комплексирано, много по-подготвено, много по-търсещо успеха поколение. В тези времена на безверие е хубаво да им се помогне да намерят пътя към Спасителя и храма, но съм сигурен, че и този път, както и всичко друго в живота, трябва да е осмислен и извървян от самите тях, а не по задължение или по наследство.
Идва прекрасна генерация, която ще има същото самочувствие и ще страда от същите три споменати по-горе заблуди, както и предишните. Дори в най-голяма степен. Което също е логично. Но планетата ще бъде в техните ръце и вместо да ги анализираме на едро, по-добре е да им помогнем да се научат освен успешни, да бъдат и добри, достойни и почтени хора! Че току-виж на плещите им легнала повече от една планета…
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
