Посещавал ли е Васил Левски Бесарабия?

Апостола се е познавал с мнозина бесарабски българи, сред които се открояват неговите приятели Михаил Греков и Олимпий Панов

Най-добрият обзор по темата е на проф. Николай Червенков

В навечерието на 18-и (а не 19-и!) февруари, датата на гибелта на Апостола на българската свобода, ще се спрем на един неизяснен въпрос от неговата революционна дейност. Левски е имал контакти със стотици, ако не и с хиляди българи от цялото ни етнокултурно пространство – Добруджа, Мизия, Тракия, Македония, Поморавието… Създателят на Вътрешната революционна организация и нейният ръководен център в страната (вътрешният БРЦК в Ловеч, наричан „Привременно правителство в България“) се стреми към пълноценно сътрудничество с тогавашните „българи в чужбина“. Левски поддържа връзки с българите в Сърбия, Руската империя (особено с онези в Одеса), с българската колония в Цариград, но в най-голяма степен вниманието му е насочено към българите на територията на тогавашна Румъния. Това е напълно обяснимо, тъй като там е най-активната част на българската политическа емиграция. Да не забравяме обаче, че в границите на северната ни съседка по силата на Парижкия мирен договор (1856 г.) влизат и по-голямата част от селищата на бесарабските българи – преди това в Русия, днес в съвременните държави Украйна и Молдова. Левски и неговите сподвижници имат контакти и с онази част от нашата бесарабска общност, останала в руските предели. Същото се отнася и за т.нар. таврийски българи в Приазовието (дн. Запорожка област на Украйна), на практика изселници от онази част от Бесарабия, която попада под румънска власт.

Връзките на Левски с бесарабските ни сънародници рядко са обект на по-специално внимание. Най-добрият обзор по темата е на проф. Николай Червенков, бесарабски българин, отличен познавач на историята на общността, на българското Възраждане и делото на Апостола. Левски се е познавал с мнозина бесарабски българи, сред които се открояват неговите близки приятели Михаил Греков (родом от Дермендере/Каланчак, днес в Украйна) и Олимпий Панов (от Тараклия в дн. Молдова). Водачът на революцията поддържа тесни контакти с „лидера“ на одеските българи Николай Тошков, с офицера на руска служба полковник Иван Кишелски, с живеещия в Одеса войвода Филип Тотю, с възпитаници на училищата в Одеса, Николаев и др. Сред последните има другари на Левски от Първата (1861-1862) и Втората (1867-1868) българска легия в Белград, такъв е и неговият помощник Ангел Кънчев. За Първата легия съвременникът Иван Цанков отбелязва: „… от Румъния легионери са отишли най-много от Болград, Комрат, Кубей, Кишинев, Галац, Браила, Плоещ, Гюргево, Крайово [Крайова] и Турно-Северин…“ Както виждаме, на първи план са Болград и големите български бесарабски селища Комрат (днес център на административната област Гагаузия в състава на Република Молдова) и Кубей (в Болградски район, Одеска област на Украйна). Да припомним и познанството на Дякона с архимандрит Натанаил, бъдещия екзархийски митрополит на Охрид и Пловдив. Пребивавайки в Яш, отец Натанаил, който пък е македонски българин, има много контакти и се ползва с висок авторитет сред бесарабската българска общност. С други думи, напълно възможно е още през есента на 1866 г. Левски да се е срещал с бесарабски сънародници именно при престоя си в Яш. Преселници в Бесарабия има и от родния край на Апостола, най-вече след руско-турската война от 1828-1829 г., а и от по-ранни преселнически вълни – например от Сопот (в с. Табаки и Болград). Героят от Първата световна война ген. Иван Колев е родом от бесарабското село Бановка. Родът му обаче е от село Чоба, Пловдивско. В църквата в Брезово се пазят даренията на бесарабските ни сънародници, направени двайсетина години след преселението. Нека се насочим обаче към въпроса дали и кога Левски е посещавал Бесарабия, който досега няма отговор.

Проф. Никола Червенков отбелязва: „Съществува мнение, че Левски е идвал и в центъра на бесарабските българи – Болград. За това пише публицистът Димитър Минчев, а също и Соня Краева-Кикименова, която оставя непубликуван труд за Петър Фитов – един от най-активните дейци на Болградския български революционен комитет… И ако [Левски] е идвал в Болград, целта му е била преди всичко да се запознае на място с местния революционен комитет – един от най-старите клонове на БРЦК в емиграцията. Засега със сигурност можем да говорим само, че той добре е бил информиран за дейността му. Левски лично познава Петър Фитов, изтъкнат член на комитета, дългогодишен негов секретар, а също и хаджи Иван Иванов, учител на Болградското училище, който представя Болградския комитет на Общото събрание в Букурещ през 1872 г.“

Информация за пътуването на Васил Левски в Бесарабия откриваме в спомените на Петър Стоянов от Войнягово, някогашен ученик на Апостола. Разказвайки за „войняговския период“ от живота на Левски (април 1864 – февруари 1866 г.), Стоянов съобщава: „Освен Петър Хайдутина – Петър Петков Топалов, имаше още двама: Иван Минчов Кисийов и Георги Колев Бузрев, който отпосле бе известен опълченец като Георги Комитата. Петър и Иван дружаха все заедно, а Георги се бе запознал с Левски в Бесарабия, в Болград – по разказа на самия, също и Иван и Петър… Иван, откакто избягаха с Петър от Пловдивския затвор на 1868 година, живя все в Болград – Бесарабия, до Освободителната война на 1877 година, заедно с другите се завърна в село, та той ни е разправял, че Левски ги намерил там в някое село с Петър и им разправил за село, че седял учител [във Войнягово] и ги канил пак да се върнат на хайдутлик в Турция. Георги Комитата и Петър го послушали и се върнали, а той, Иван, си останал там, догде се почнала войната …“

Изследователите не поставят под съмнение достоверността на тези спомени. В тях пътуването на Левски в Бесарабия е споменато като страничен факт, доколкото акцентът е поставен на някогашното му учителстване във Войнягово. Сведението на Петър Стоянов не влиза в противоречие с информацията за революционния комитет в Болград, напротив – уместно я допълва. Кога обаче се е случило самото посещение? От края на февруари до края на април 1869 г., непосредствено след първата си обиколка в България (11 декември 1868 – 24 февруари 1869 г.), Апостола пребивава в Румъния – време, което е сравнително кратко, за да бъде осъществено пътуване до Болград. От началото на май до началото на септември 1869 г. Левски прави втората си обиколка в България, когато са поставени основите на първите „частни“ революционни комитети в Карлово, Сопот, Перущица, Плевен, Ловеч, Стара Загора, Сливен, Лясковец, Търново и др. В периода от септември 1869 до май 1870 г. Апостола прекарва девет месеца в Румъния. Именно тогава той усилено търси съмишленици както в Букурещ, така и в други градове със значимо българско население (Плоещ, Гюргево, Браила и др.). През последните месеци на 1869 г. са проведени две събрания с участието и на някои от „вътрешните“ комитети (Лясковец, Трявна, Търново, Габрово, Сливен) – първото през октомври или ноември в Галац, а второто през декември в Букурещ. От българските комитети в Румъния участват един „главен“ (БРЦК в Букурещ) и 11 от различни градове: Турну Северин, Калафат, Турну Мъгуреле, Гюргево, Браила, Галац, Яш, Болград, Плоещ, Александрия и Крайова.

В своето тефтерче Апостола е отбелязал смъртта на брат си Христо на 9 април 1870 г. Явно по същото време Левски е бил в Букурещ и се е грижил за своя тежко болен от туберкулоза по-малък брат. В такъв случай пътуването в Бесарабия трябва да бъде отнесено към есента на 1869 г. – във времето между събранието в Галац и онова в Букурещ, т.е. през октомври или ноември. Логично е от Галац, град в непосредствено съседство с Бесарабия, Левски да е заминал за Болград заедно с присъствалите на общото събрание в Галац дейци на тамошния комитет. Да се надяваме, че ще бъдат издирени нови свидетелства за тази страница от историята на бесарабската българска общност, както и за нашето общо българско минало. Излишно е да доказваме колко важна е ролята на комитета в Болград, а и на бесарабските българи като цяло, в разгърналата се революционна дейност през следващите години, вкл. при подготовката на Ботевата чета и създаването на Българското опълчение.

Източник: trud.bg