Европа и Щатите всячески се трудят да изтласкат руското влияние от Балканите. Тази сложна, нелека задача Брюксел и Вашингтон дават на балканските държави, членки на Европейския съюз – България, Румъния и Гърция.
От 1-ви януари 2018г. България поема председателството на ЕС и нея я считат за главен фактор в преговорите. Засега в това отношение напредък има. България и Македония подписаха договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. В Албания е признато българско малцинство, на Косово – също. Премиерите на България, Гърция и Румъния са в Белград. Ръкостискания, прегръдки, усмивки и общи снимки с президента на Сърбия. Всички са решени да помогнат държавите от Западните Балкани да влязат в НАТО и в ЕС, с акцент Сърбия първа да отвори портите на Брюксел.
Тази среща ми напомня онази – преди стотина години, когато същите държави се обединиха за изтласкването на Османската империя от Балкана – 1912г. И я изтласкаха. А в следващата, 1913-та, воюваха помежду си. По-точно: всички срещу България. Да се надяваме, че времената са други, защото Пашич е мъртъв. Явно мнозинството на сръбското политическо ръководство уж иска Сърбия да влезе в европейското семейство на народите. Това беше предизборно обещание на днешния политически елит на Сърбия и нейния президент Вучич пред елита на Европа. Тук визирам основно Германия и Франция.
Обаче сръбската олигархия, и не само тя, се дърпа от Европа и клони към Русия, по простата причина, че Европейският съюз не е Съветският съюз и тук владеят конкретни правила и норми. Европейски правила в днешна Сърбия не съществуват, не дай си, Боже, ако ги има, то тогава олигархията на Сърбия трябва добре да се поизпоти, за да докаже законността на придобитото си имущество. Днеска тези хора една солидна част от своя финансов капитал инвестират във властта с цел търговия с влияние и незаконно забогатяване. На този етап, ако се приложат европейските правила, голяма част от сръбската олигархия ще бъде зад решетките с конфискувано имущество и запорирани банкови сметки. От друга страна, същата тази власт не може без олигархията, защото вкараните от нея пари в политическите партии хранят политическата класа и така й осигуряват безпрепятствено политическо дълголетие. Това кълбо от власт, пари и търговия с влияние движи днешна Сърбия, но не и само нея.
Да предположим, че Сърбия в някакво сносно бъдеще ще влезе в Европейския съюз, но тези, които най-много са инжектирали финансово големите партии, въпреки всичко ще останат извън закона, а останалите ще се включат в политическия живот – така поне временно ще си обезпечат имунитет, както е случаят с някои лидери от бившите соц. държави на Източния блок.
Но тази тема не ме вълнува. Вълнува ме нещо друго. Това, което радва днешните политици и голяма част от българския народ, е, че когато всички заедно влезем в обединена Европа, Европа без граници, нещата ще се оправят. Е, от такова обединение и от такава оправия – от Европа без граници – ме е страх! Ще кажете, че съм луд!?
Може би съм луд, но това още не е доказано!
Ето я и моята лудост. Присъствал съм в „елитни” сръбски компании. Там беседите започват с маркови вина, пури и вълчи мезета. Първо се говори за жени, след това – за спорт и накрая се свършва с политика.
Бил съм и в обикновени махленски компании. Там разговорите започват с домашна пърцока, свити цигари и кисело зеле. Бистри се политика, докато се не дойде до бой. След това се минава на спортни теми. А жените кой ги… такова, за тях компанията няма време.
Ето размишленията на една сръбска „елитна” компания. Сърбия е в ЕС, България – също. От българска страна една ивица, къде по-тясна, къде по-широка, от Петрич до Видин почти е обезлюдена. Не минава дълго време, сръбски инвеститори купуват имоти в крайграничните български села. Най-често инвеститор е сръбската държава – под прикритие. Това става така: на млади бедни сръбски семейства от вътрешността на Сърбия, по възможност многодетни, държавата дава безвъзмездни средства да се заселят в тези обезлюдени крайгранични български райони, с цел да „инвестират” в българската икономика. „Инвестициите” са в откриване на семейни фирми – по китайски модел. Няма значение дали бизнесът потръгва или не – хората са вече тук, на българска територия. Време е децата да тръгнат на училище. Родителите искат те да се учат на майчин език – сръбски, естествено със сръбски учители. Сформират се сръбски клубове, сръбски неправителствени организации, строят се сръбски църкви със сръбски свещеници – та нали сме православни. На тържествата се пеят сръбски песни, сръбско хоро се играе. Комшиите българи са понаучили езика на новодошлите, присъстват на техните сватби, обреди, слави, запознават се с обичаите им, свикват с техните нрави, с една дума – подменят културата на българите староседелци. С време започват погребенията, образуват си свои гробища. Неправителствените им организации подават искове до българските институции документите да се пишат на майчиния им сръбски език, в най-лош случай – двуезично – сръбско-български.
Цената на имотите скача, защото има търсене и това е възможност българинът да продаде бащинията си, да речем в брезнишко село, според продавача за изгодна цена, за да си купи апартаментче в Люлин. По-кадърните откриват фирми в градските центрове от Петрич до Видин. В София вече действат сръбски квартални банди. Тези неща стават в първото десетилетие от влизането на Сърбия в ЕС.
В края на второто десетилетие от влизането на Сърбия в ЕС същият ще се разпадне /не дай, Боже!/ под натиска на рептилиите. Но сега вече държавната граница между Сърбия и България няма да е река Тимок, а ще бъде по билата на Люлин планина, Витоша, Рила и Пирин. Защото където са сръбските гробове, там е и Сърбия.
Тоалетните, които вицепремиерът Валери Симеонов откри в деня на подписването на Ньойския договор на ГПП „Калотина”, ще бъдат вече сръбска собственост.
Даже границата да остане там, където е сега, даже и тоалетните на ГПП „Калотина” да са български, в България ще има вече внедрено компактно сръбско малцинство, а нас, българите от Западните покрайнини, кучета ни яли.
Все пак решение има. Ние, българите западнопокрайнинци, да станем протекторат на Тунгузия, та да е сладко на нас, на вас и на тях!
Радко Стоянчов
Издвој новости на српском
