Пара̀ловска седянка

-Айде, Цвето, дай котлето – картофи да сварим, седенкяри са ни дошли! – заповяда Радойко на жена си.

-Аз ще дам котлето, но ти напълни шишето! – и намигна тя на седенкярите. –Да не се изложиш, човече! – не остана длъжна Цвета на мъжа си. 

-Мратѝни нощи! Дълги нощи! Не може само да се спи, когато зиме няма що да се работи! Човек трябва да се поразтъпче! Нищо, че жените във вълна няма да пипат! –майтапчийски подхвърли Радойко. –Та, добре сте дошли, да се поразговорим, доста пот тече от нас през лятото, нали и ние душа носим, трябва да отмо̀рим!

Мратѝнци е зимен празник в нашите краища и поверието е, че младите жени не бива да предат и плетат, за да раждат лесно…

Шишето със сливовата светна на мижавата светлина. И докато се обърнеш, бутилката направи два кръга от ръка на ръка. Стопанката сложи варените картофи на масата, а те – топли, ухаещи и предизвикателно вкусни… извива се над тах сребриста пара във вид на статуетка, напомняща балерина. До тях – глинена чиния с овче сирене. Е, кой да устои на такава вкусотия!

Смях, веселба, сладки приказки… А младите си шепнат на ухо и закачливо се усмихват… По едно време кеменѐ скръцна. Кирѐ от Ливада позатегна струните, чукна с лъка по корпуса и подкара оная, дето „Баба с колье врата запиняла – да не иде старец по ме(х)ани”. Някои от момчетата му пригласяха, та газената лампа замига от силните им гласове.

-Я, селското засвири! – обади се едно от момичетата, щом свърши песента.

И не след дълго залюля се хорото, като узряла нива пред сърп, танчоводата развя кърпа и подвикна:

-А, сега, де! – па тупна с крак.

Кеменджията, седнал в ъгъла, накривил глава в посока на хороводеца, а пръстите леко се носят по струните на кеменето, като краката на играорците.

-До̀бре, алал ти вера! Ама го играеш това, селското! – похвали го стопанката.

-Кака Цвето, е, ти не си ли ме гледала по сватби и събори?! Колко пари съм само дал на циганите, да знаеш… да ми свирят ей това, нашето!

-По събори много не съм те гледала, но бях на сватбата ти, ама ти тогава като че не игра много?

-Е, на сватбата му го е било срам! – шеговито подхвърли една от булките.

И всички избухнаха в смях.

-Е, как! Аз съм наследник на Младен, Митрѐ и Стоян от Ливада! Най-добрите играорци в Пара̀лово и околността. Знаете ли, че тези, тримата са преки наследници на дядо Калѐя, който и дошъл от Ду̀кат и пръв се е заселил в Пара̀лово, та основал селото – с гордост каза Добрѐ. – Оттам идва веселяшката ми подаденѝя!

-Хора, аз съм чул, че основоположник на Пара̀лово е някой си дядо Петрѐ, дошъл тука ей оттам – от босилеградската махала Лѝпа – рече кеменджията Кирѐ.

-Верно е това, момчета – намеси се домакинът Радойко, – от тях двамата, от техните фамилии е настанало селото. Но аз от стари знам, че пръв, който се е заселил тук, е бил дядо Велко от Ко̀чани. Ранна пролет той подкарвал стадото на изток и така през лятото идвал чак до Църноо̀к. Една година спуснал овцете зад планината – да види дали има хубава мера̀ за добитъка. Харесали му нашите чукари и падини и си казал, ако зимата е блага, тук и ще зимувам. Сякаш чул го Господ, и тази зима била не дотам снеговита, та дядо Велко така останал за постоянно в Пара̀лово. Имал двама синове, но след смъртта на баща си те не искали да останат тук, та напуснали селото. След известно време, когато вече дошъл Дядо Велко, идват и тези двама – първо, Калѐя от Ду̀кат – напуснал го, защото турчин там владеел земята, пък тука турци нямало, а било по-уютно и по-питомно землището. Дето ние казваме – снесъл се у ниското. Наскоро след Калѐя дошъл и Петрѐ от Лѝпа… И така съм чул, че наистина те са родоначалници на нашето село. В началото на 19-ти век тука са били седем къщи и на селска служба се изнасяли седем колача.

Някоя от момите запита откъде идва името Пара̀лово.

-Е, дѐте – продължи Радойко, – това никой не знае, и аз не знам! Но съм чул различни предположения…че на времето тука имало много пари, в местността Прѐтвор – това място е при сегашното гробище. Други разправят, че тук се преработвала бакърна руда, която са копали в Орлов дол, а на Прѐтвор била леярната. Наши стари са намирали там бакърни пари, а намирали са още такива ей, там – на Прѐслап, но по-малко. От баща ми съм чул, че някой дядо Иван в края на 19-ти век нашъл гърне със сребърни монети, похвалил се на един евреин търговец, евреинът го излъгал и му ги взел, една – две години му носел чифт опинци, и толкова. А пък даскалчето ми разказа, че прочело в някоя дебела книга, че думата Пара̀лово има гръцки произход и означава хълм, гребен.

-Та, такива ми ти работи, мои пара̀ловчани! Щом не е имало по това време грамотни, някой случилото се да запише, сега ей така ще го разказваме по седенки, за да се не забрави. – И подвикна към кеменджията:

– Кирѐ, я сдроби една ръченица!

Радко Стоянчов