Отново не бе постигнат напредък в работата на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България

През изминалите два дни се проведе тринадесетата среща на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България. На срещата, която заради пандемията с Covid-19 се проведе онлайн, отново не бе постигнат напредък в работата на комисията.

След срещата, съпретседателя на комисията от българска страна, проф.Ангел Димитров проведен брифинг в Министерството на външните работи на България. Той заяви, че спокойно може да се каже, че разговорът на срещата бил абсолютно безплоден и безпредметен. Единственото по което е бил постигнат напредък е приемането на протоколите от 11-та среща, проведена през декември 2020 год.

Тези два дни историците в комисията са обсъждали една сложна и важна тема за интерпретацията на миналото – за края на Първото българско царство и неговите владетели, цар Самуил, неговия племеник и син на му. Според проф.Димитров, стигнало се до там, че за да не се изпада в едни безсмислени разговори на тази тема, същата била отложена, а отново щяла да бъде обсъждана на следващото заседание на съвместната комисия.

И двете страни са се споразумяли да изготвят планове, как според тях темата за Първото българско царство и неговите владетели трябва да бъде представена в учебниците в Северна Македония и България, защото сега разминаванията са били фундаментални. Това било опит да се излезе от задънената улица в работата на комисията.

Проф.Ангел Димитров изтъкна, че неговите македонски колеги се опитват да интерпретират историята по начин, който е силно уязвим и не е събразен с постиженията на световната медиавистика – науката, която се занимава със средните векове. За да не бъдат съвсем безплодни разговорите, историците от българската страна предложили да се продължи с една теза свързана пряко с това историческо време – въстанията на Петър Делян и Георги Войтех.

Според проф. Димитров те са определяни като въстания, които трябва да възстановят българската държава. Но въпреки всичко и по тази тема историците не са успяли да стигнат до никъде, а нямало дискусия нито за Охридската архиепископия, която била пряко свързана с Първото българско царство.

Проф.Димитров каза, че работата на комисията се върти в кръг, който той не би искал да определи като омагьосан и добави, че съществува ясно и категорично нежелание от страна на македонските му колеги за да се направят онези решителни крачки, които да позволят излизане от незавидното състояние в което се намират разговорите на съвместната комисия. Според проф.Димитров, общата история е онова състояние от далечното минало, което дава една гаранция за намаляване на взаимното напрежение, създадено чрез противопоставена интерпретация на миналото.

Историците от македонската страна на съвместната комисия изпратиха съобщение за срещата до медиите в Северна Македония. В него се посочва, че на срещата била проведена дискусия за забелешките на българските им колеги за учебниците по история в Северна Македония за седми клас, но са останали големи разлики в подхода и вижданията за това как да се формулират препоръките за учебниците. Поради дългата и изчерпателна дискусия за учебниците, темата за съвместното честване на Гоце Делчев изобщо не била обсъждана.

В съобщението още пише, че македонската страна от комисията ще продължи да настоява за спазване на принципите и препоръките на ЮНЕСКО, Съвета на Европа и други съответни международни и академични институции като най-подходящ начин за преодоляване на историческите спорове и деполитизиране на историята и историческото образование и за изпълнение на Договора за приятелство и добросъседство подписан между Северна Македония и България през 2017 год.

Следващото заседание на съвместната комисия за исторически и образователни въпроси на двете държави ще се проведе на 10 и 11 юни.