Уважаеми г-н Вицепремиер на Република България,
Ваше превъзходителство посланик на Р България в Р Сърбия г-н Радко Влайков,
Уважаеми Генерален консул г-н Едвин Сугарев,
Уважаеми г-н Харалампиев,
Уважаеми господа депутати от 43 Народно събрание,
Уважаеми заместник министри,
Уважаеми колеги журналисти,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми приятели и почитатели на КИЦ-а
Отбелязваме 20 години, откакто точно тук, в тази зала, в присъствието на най-високи държавни представители на Р България, открихме филиала на тогавашния Културно-информационен център „Цариброд“ в Босилеград, който по-късно, през 2006 година, по взаимно съгласие с колегите от Цариброд, прерасна в Културно-информационен център „Босилеград“.
КИЦ-а поникна в страшните условия на гражданска война в навечерието на окончателното разпадане на Югославия. Поставихме си цели които тогава бяха единствено възможни – възстановяване и развитие на българската култура и писменост сред българите в Западните покрайнини, опазване на българското самосъзнание, създаване на духовен климат за утвърждаване на демокрацията, изразяване на историческите стремежи на българите в Западните покрайнини за свобода и принадлежност към българската нация и култура и създаване на нови българо-сръбски отношения в полза на всестранното развитие на българското малцинство.
Тогавашния министър-председател на България Иван Костов каза: “Тази дълго мечтана институция на българщината ще има важното призвание да съхрани и укрепва българското самосъзнание на хилядите наши сънародници в СР Югославия. Нейното значение се оценява високо от българското правителство. Уверяваме ви, че гарантираме пълно съдействие за развитието и дейността на Културно-информационния център.” Тогавашния български посланик в Белград г-н Ивайло Трифонов каза:“Нека чрез българската песен, чрез българската поезия, чрез българската музика, чрез българските танци, чрез българските романи да се въздигне отново духът на българите в Югославия”. Дошло е времето вече действително всички ние да се чувствуваме деца на една майка родина, независимо къде живеем. И нека този културен дом бъде един велик стълб за запазване на културната идентичност на българите в Югославия…”.
Белградската „Политика“ тогава ни посрещна с думите: „Създаването на КИЦ-а е най-голямата българска провокация в последните 40 години. Със своите културни дейности КИЦ-а налага институционална рамка за легални политически действия от позициите на великобългарската политика и териториалните претенции спрямо Югославия“.
Югославия, която те така яростно защитаваха, отиде в небитието. Не по наша вина. Но в такава атмосфера, буквално върху острието на ножа – КИЦ-а успя да оцелее и да израстне в една от най-активните български организации в чужбина. През динамичните събития по време на разпадането на Югославия и натиска на останките от комунистически служби за сигурност, КИЦ-а успешно премина през изпитанията на времето и остави незаличима следа в съзнанието на българите в Босилеград, в историята на Западните покрайнини и в историята на България.
Двайсет години са една пета от стоте години през които физически сме откъснати от майка България. И ако първата половина на 20 век българите в Югославия са били под духовното влияние на „Върховният комитет за бежанците“, „Въртоп“, вестниците „Западно ехо“ и „Западни покрайнини“, ако през втората половина на 20 век бяхме под влиянието на комунистическо „Братство“, то краят на 20 и началото на 21 век безспорно бе под духовното влияние на интелектуалният кръг около КИЦ и „БЮЛЕТИНА“.
Не е моя работа да правя равносметка и историческа преоценка на изминатият път – това е работа на историята. Искам само да подчертая, че през тия две десетилетия КИЦ „Босилеград“ се утвърди като авторитетна културно-просветна, информационна, хуманитарна и правозащитна институция. Разви мащабна информационна дейност, благодарение на която българското малцинство, след десетилетия отсътвие, отново излезе в публичното пространство в България, Сърбия и Европа. Времето потвърди, че становищата и идеите на КИЦ-а, всестранно, компетентно и демократично обсъжданите комплексни проблеми на българите и българо-сръбските отношения на страниците на „Бюлетина“, в стотиците изказвания, интервюта, научни доклади и пр., са авангардния път по който трябва да минат българите в Западните покрайнини. Не малък принос за това дадоха и българските национални телевизии БНТ, БТВ, НОВА, СКАТ и многобройни печатни издания и информационни сайтове и агенции каквито са БТА, ФОКУС, БГНС, ЕВРОЧИКАГО и много други.
На страниците на 89-те досегашни броя “Бюлетин” е оставена трайна историческа следа за всичко което КИЦ-а е правил за каузата на българите в Западните покрайнини, но и за идеологическите борби с носителите на властвуващите национал-комунистически идеологии откъм тъмната страна на историята, и залитането на прохождащата демокрация след Милошевич. Ние, които по цената на всички лични рискове, си завоювахме правото на свобода на словото, не се спряхме пред никакви табута и забрани – истината за Ньойските исторически мистификации които ни обрекоха на бавно и мъчително умиране бе разобличена до последната подробност. Ньойската действителност днес е в противоречие с европейските принципи и ценности. Тежкото социално-икономическо, образователно, здравно, демографско и напоследък, екологично положение на нашият район бе разобличено докрай. Нашият проблем е отворен и чака своето решение.
Там където бяха застрашени интересите на българите в Западните покрайнини, ние никога не сме се страхували да реагираме дори и с риск да изострим отношенията с определени държавни институции и личности в България. Нароилите се лоши копии на КИЦ-а, особено след 2006г., не винаги водеха до здрава конкуренция на идеи и действия. Особено когато имаха задни намерения да изместят фокуса на вниманието, да дублират, да компрометират и да изместят ролята на КИЦ-а за да се отвори място за друга, по-мека линия на поведение и продължение на политиката за промиване на националното самосъзнание на българите.
Изключение от това представляват Сдружение „ГЛАС“ и Олимпийски клуб Босилеград.
През всичките тия години плътно зад нас бяха Народното събрание, Правителството, Президентството, Министерството на външните работи, Министерството на образованието, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция за българите в чужбина, Военно-медицинска академия, Столична библиотека, Столична община София, Национална спортна академия „Васил Левски, Софийски университет „Св Климент Охридски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Фондация „Българска памет“, „Фондация 13 века България“, Общините Кюстендил, Дупница, Раднево, Перник, фирмите ЕЛДОМ, ТЕРРАТЕКС, Гражданско сдружение „Западни покрайнини“, Дружество за българо-германско приятелство в Дармщат, ВМРО, Патриотичен фронт и много други с които по един или друг начин сме се срещали.
С изключение на някои неправителствени организации, много малко държавни институции от Сърбия проявиха желание за съвместна и добронамерена работа с КИЦ-а.
Благодарение на подкрепата на българските институции, КИЦ „Босилеград“ даде шанс на стотици млади българи да завършат образованието си на българските университети и професионални гимназии, над хиляда деца почиваха на българското Черноморие, на над три хиляди българи бе оказано съдействие за придобиване на българско гражданство благодарение на което те, наравно с българите в България днес се реализират в страните от Европейския съюз, почти целият возен парк в Босилеград днес е с български регистрационни номера, на много семейства бе оказана макар и скромна хуманитарна помощ и благодарение на Военно-медицинска академия на много наши съграждани бе оказана ценна, понякога и животоспасяваща медицинска помощ. С други думи, КИЦ „Босилеград“ цели две десетилетия, денонощно бе на разположение в услуга на българите в Западните покрайнини защитавайки техните права и интереси.
Благодарение на партньорството със Столична община и отдел „Култура“ през Босилеград се извървяха най-известните представители на българската музика от всички жанрове, литературата, изкуството, киното, театъра, спорта, историята. Заедно с тях отбелязвахме всички значителни дати и юбилеи от българската национална история и култура, дори и ония чието отбелязване беше пръст в окото на управляващите като 3 март, Деня на Западните покрайнини, Годишнините от подписването на Ньойския договор и пр.
Сътрудничеството с българските общини в региона, читалищата, училищата, музеите и други културни институции заздрави духовните връзки на българите в Босилеград със сънародниците ни в България.
КИЦ „Босилеград“ бе в основата на двата повдигнати от българските евродепутати разисквания за положението на българското малцинство в Европейския парламент. КИЦ-а бе инициатор и автор на „Платформата за защита на правата и интересите на българското малцинство“ около която се обединиха почти всички български партии и сдружения в Сърбия. Автор е и на Меморандума на КИЦ-а на български, сръбски и английски език. Друг е въпросът, че тия документи не бяха забелязани и оценени по достойнство от сръбските управници. КИЦ-а винаги и по всяко време имаше навременна и ясна гражданска позиция по всичко случващо се във връзка с положението на българското малцинство.
КИЦ винаги беше уважаван участник на многобройни български и международни научни конференции и форуми на български организации по света каквито са: Асоциация на българите по света, Световният парламент на българите, Българската академия на науките и изкуствата, Македонският научен институт, Форум за етнически отношения от Белград и др.
Безспорен е приноса на КИЦ-а за повдигането на паметникът на Левски в Босилеград, за възстановяването на черквите „Св. Троица“ в с. Извор, „Св. Спас“ в с. Долна Любата, изграждането на новата черква „Св. Йоан Рилски“ в с. Паралово и за откриването, опазването и възстановяването на българските войнишки паметници в Босилеградско съвместно с Демократичния съюз на българите, Сдружение ГЛАС и родолюбиви граждани.
КИЦ-а неведнъж е влизал в челен сблъсък с представителите на крайният национализъм и антибългарската пропаганда, аргументирано защитавайки позициите си и българските интереси. Имаше и критични моменти в нашето съществуване каквито бяха забраната за издаването на Бюлетина, досъдебните производства за отбелязването на 3 март, забраната за поклонението пред паметника на „Левски“, конфискуването на паметните плочи на жертвите от Босилеградският погром и много други. Винаги имахме умението и силата да излезем от всички кризни ситуации.
Настоявайки за справедливо решаване на проблемите на българското национално малцинство, КИЦ „Босилеград“, Демократичния съюз на българите и Сдружение „ГЛАС“ подехме инициатива заедно с държавните представители на Сърбия и България да почетем паметта на невинните жертви от Първата и Втората световна война в Босилеградско, да им издигнем паметник и да си подадем ръка в знак на помирение с цел трайно омиротворяване и европеизиране на Западните Балкани.
Съпротивата беше невероятна.
В крайна сметка, след срещата на президентите Александър Вучич и Румен Радев в края на юни тази година, паметните плочи бяха върнати, но местната власт все още не разрешава тяхното поставяне в центъра на Босилеград. Искам специално да благодаря на негово превъзходителство посланик г-н Радко Влайков и на Генералния консул г-н Едвин Сугарев за положените им лични усилия в тази насока.
Използвам юбилея да отдам признание и благодарност на колегите и сътрудниците които бяха част от КИЦ „Босилеград“: Радко Стоянчов, Александър Димитров, Димитър Димитров, Бойчо Димитров, Драголюб Иванчов, проф. Лозан Митев, г-н Желко Насев, др. Валентин Янев, др. Ангел Джонев, инж. Ангел Пелтеков, г-жа Жаклин Толева и много други които самоотвержено работиха и дадоха огромен личен принос за оцеляването и успешната работа на КИЦ-а.
И накрая, но не на последно място, искам да отправя послание към ония наши съграждани които все още се колебаят и лутат в различни посоки. Уважаеми съграждани, независимо от различията си, ние имаме нужда от единство. В основата на всички наши проблеми е разделението. Чуждите управляващи партии са част от нашия проблем, но не и част от решението. Демокрацията ще победи когато формулираме, когато поставим исканията си и се обединим в тяхното отстояване. Този път за съжаление, още не сме го извървели. Големите промените винаги настъпват с промяната на начина на мисленето.
Благодаря за вниманието!
Босилеград
12.10.2018г.
ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
