Участниците в двете събития, които днес се проведоха в Скопие – кръгла маса, посветена на 150 години от рождението на полк. Борис Дрангов, един от изтъкнатите български офицери, чието име носят три населени места в България, и дискусията „Български гласове за Европа“, която се проведе в пресклуба на БТА в Скопие, председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тошко Йорданов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, директорът на Българския културно-информационен център Антония Велева, представители на българското посолство в Република Северна Македония, историци от Македонския научен институт, общественици и представители на българската общност в Северна Македония, журналисти отдадоха почит на погребенията в Скопие български офицер.
Борис Дрангов е роден в Скопие, през 1872 година. Учи във Военното училище в София, но по време на Илинденско – Преображенското въстание (1903) напуска военната служба и заедно с други офицери заминава за Македония. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, а през 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През Балканската война е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели победи при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През Междусъюзническата война се сражава при връх Бубляк. През Първата световна война, като командир на полк, участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. През 1916 г., Дрангов е началник щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа. През 1917 г., като командир на 9 пехотен пловдивски полк отбранява участъка от кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт). Умира, след като е тежко ранен на 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на котата, която днес носи неговото име. Последните му думи са „Колко много исках още да служа на България“. Погребан е в в Скопие. За бойни отличия през войната е награден с военен орден „За храброст“, III степен, а през 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник. Три населени места в България носят неговото име. Автор е на няколко книги, вай-известната от които е “Помни войната! Съвети за строеви офицери“. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.
/ВН/
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
