Сърце, не стихвай, не спирай…към безкрайност се стреми…там някъде справедливостта в смирение чака. И няма как да не дойдат тези дни дето ще помогнат на светлината да осветли мрака. Тихичко крачи към своите мечти, без значение дали са в синхрон със средата, тя свикнала е винаги да хленчи продадена за малко мизерия научена лошо с пръсти да щрака. Ръката си пази когато се опитва от лъжливи ръкостискания да те предпази. Нека да е действаща за смисъла пред многото действия поднесени за честта ти.
Не спирай да вярваш… не спирай…никога!!!
Разочарованията ще подредиш в пъзела поднесен от съдбата, но къде ще може да се подредят разочарованията от хората засипани с бездуховност в бедата. Ще има смисъл всяка изречена дума в която всеки изричайки я се е оплел, сам в паяжината връзвайки си душата ставащ бездушен, нямайки идея как да бъде смел. За смелост и кураж достойнство се иска и чест пред честност да се преклони, затова на многото не им стиска да бъдат себе си и бъдат свои. И най-много ме впечатляват тези дето продавайки се винаги са в опити да се доказват колко са с принципи, смешни пред нагласите си, жалки пред действията от които робското им поведение кипи.
Сигурните крачки във всяко едно действие ще оставят следа, нека да е истинска последователността им и нека да не накарат никого да страда.Лъжата все някога ще се оголи и ще разруши повдигнатите от нея стени, истината много път минава, но винаги намира си пътя всекиго да разобличи.
Не стихвай…не спирай…със спокойствие гледай кой как сам ще се определи, ти само в смирение тупти и към светлина се опитвай да се стремиш.
Сърце мое!!!
Радица Димитрова
Издвој новости на српском
