Не ме е страх!

Не ме е страх! Повтарям си това от сряда вечерта, когато открих колата си – разбита, с нарязани кабели и прибрани в найлонови пликове всичките ми лични вещи на задната седалка. Шокирах се, няма да лъжа. (виж тук подробности за посегателството)

В 22 часа, когато приключва работният ни ден, под дъжда, на улицата до редакцията стоеше моята кола във вид, който трудно мога да опиша с думи. Оттогава досега обаче отказвам да приема, че мутренските времена, които отдавна трябваше да са приключили, се връщат със страшна сила – като грозен шамар срещу редакцията на „Телеграф медиа“. Защото това нападение не е срещу мен. То е срещу всички, които работим в издателската група и вършим това, което обичаме – да бъдем журналисти. Искаше ми се да не е така, но явно мутрите не спят.

От години съм част от един от най-добрите разследващи екипи в страната. Всички сте чели нашите разследвания срещу олигарсите, които натрупаха първия, втория и стотния си милион на гърба на хората. Мога да ги изброявам поименно – защото не ме е страх. Живеем в демократична и законова държава, в която мутрите не могат да накарат нормалните хора да мълчат. И аз няма да мълча, както с колегите си не сме мълчали, когато изписахме десетки страници с разследвания срещу Иво Прокопиев, Цветан Василев, Сашо Дончев, Огнян Донев и всички останали знайни и незнайни производни на Иван Костов. Писали сме и продължаваме да пишем за престъпленията на Васил Божков и други олигархични кланове, станали известни като фамилни табелки – Арабаджиеви, Стайкови, Баневи.

Няма нужда да казвам, че никой от тях не е бил доволен от разкритията ни. Организираха кални кампании срещу медиите, които не мълчат, и дори с кеф се изгавриха с името на страната ни, като я бутнаха на 111-о място по свобода на словото в света. Добре платени грантаджийчета пък лееха морал срещу нас във Фейсбук (те в онлайн хейта са много добри, нищо че са шепа народ, които се убеждават помежду си колко са готини, „умни и красиви“). И докато се гаврят с журналистиката, трупаха мръсни пари. За джипове, джетове, самолети – босовете и техните физиономии под наем ставаха все по-богати и все по-нагли.

Днес явно обаче е дошъл моментът да заиграе сопата срещу непримиримите – буквално. Да влязат в евтината ми кола, да ми залепят бележка пред дома ми, чиято ипотека като хиляди други хора ще продължа да изплащам още доста години – за да ми кажат: „ПРЕЧИТЕ“. Всички ние от „Телеграф медиа“ пречим на аферите, на далаверите на гадните мръсни престъпления, които смучат от кръвта на всеки един от нас. Аз обаче не се страхувам. Както не се страхуват и колегите ми. Защото знаем, че малките душици и мутрите няма как да победят. Не само когато говорим за журналистика, а в живота на всеки един от нас. Обществото ни отдавна е отказало да живее в нискобюджетен чалга клип от 90-те и да скланя глави пред анцузите и техните босове. Въпреки случилото се аз няма да ви приканвам към мълчаливи бдения (преди време една „видна журналистка“ събра колегите пред МВР заради запалената й кола, която се оказа атакувана заради дългове на мъжа й за хазарт), защото всеки един колега, който работи честно и почтено, рано или късно може да се окаже на моето място. На мястото на всички нас от „Телеграф медиа“, пред чиято редакция малко по сицилиански и много по балкански се опитаха да ни напомнят, че „преклонена главица сабя не я сече“.

Гадно ми е, защото това грозно нападение няма да е последното най-вероятно. Радвам се, че никой от нас не пострада физически, няма да паднем и духом. Кабели и коли се трошат и режат, морал и съвест – не. Не се и купуват, господа олигарси. И запомнете – не ме е страх. Не ни е страх. За вас пък ми е жал, защото никога няма излезете от света на анцузите и бухалките, а правосъдието вече чука на вратата.

Източник: monitor.bg