На този ден: Катинското клане

Катинското клане (на полски: Zbrodnia katyńska; на руски: Катынский расстрел) е съветско военно престъпление – масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци), извършено от служители на съветското НКВД.

Жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин (Katyń) (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.

Разкриване

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.

През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД.

Жертви

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици – „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:

4421 в Катинската гора (Смоленск)

3820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков)

6311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област)

7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.

Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6 хил. души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД в Лубянка, Москва.

Източник: actualno.com