Та така, имало един човечец с малко акълец и с дребна душица. Избрали го за кмет на селцето в което народецът работел за малко парици, колкото за хлебец и водица. Пък и хорицата били с дребни душици, едни такива мълчаливи, свити и страхливи и винаги прекланяли главици да не би кмета да измъкне сабята да им ги отсече.
Повярвал си, че е голяма работа, че разбира от всичко и че никой нищо не му може. Около него се струпали всякави евет-ефендии и зачакали да им подхвърли трошици да ги клъвнат и да олижат чиниите му.
В началото на мандатеца, баш кмета започнал да строи една спортна залица, ама париците бързо свършили и залицата така си пустее. После почнал да строи едно плувно басейнче ама и за него париците свършили и то така си пустее. После почнал да строи един водопроводец и за него свършили париците.
Слагал по малко асфалтец по махалите, около кочините и кокошарниците докато прасетата на едно дъждовно време решили да си порият и да видят какво има под асфалтеца и така му видели сметката.
Слагал едни плочици по тротоара, но и те се разкиснали от дъжда и под тях почнали да поникват едни тревички и да надничат разни червейчета.
И опряла работата до бензиностанцията от която си точил горивце на воля за общинска сметчица. Ама нали дяволът си няма работа и докато да се усети, банката продала на търг бензиностанцийката и далаверката с горивцето свършила. После станали разни разправии, за малко да се стигне и до бой, ама бензиностанцията запустяла, а той си продължил далаверката като си продавал горивце на хорицата в шишенца и туби и си прибирал париците в касичката.
После дошъл някакъв външен инвеститор и поискал да купи една бивша фабрика с намерение да предложи работица на жениците да шият там някакви парцалки. Ама кметът се усетил да не би жениците да забогатеят и да го зарежат и взел, че изгонил инвеститора да не му се бърка в далаверите в казата.
Жениците продължили всяка сутрин да се редят пред общината с по една метлица и чакали кметът да ги изпрати по улиците да поклюкарстват и да поизметат колкото да имат за хлебец.
На дечицата им носил бомбонки и шоколадчета за Коледа и пощипвал мамчетата за бузките и за едни други женски части.
Около празниците плащал на попа да му отслужи молебен за опрощение на греховете и попът размахвал кандилцето с благовонен дим, обикалял селската черквица като му пеел на черковнославянски и му мърморил молитвици за опрощение на греховете и да му даде Господ здраве и дълголетие на тоя и оня свят, като се оглеждал да му пусне някоя парица в котленцето или някоя чуждестрана банкнота в широко зейналия джоб на расото.
И така, избори след избори, ха днеска, ха утре, кметът си карал мандатец след мандатец, а хорицата ставали все по-малко и по-малко. Възрастните изпускали грешните си душици, младите си отивали в чужбина да изкарат някоя парица и така народецът все повече обеднявал и намалявал. Това го затруднявало около изборите, ама той му намерил цаката. Поразчиствал тръните и копривите по селските гробища, пък мъртвите нямали нищо против той да си гласува с техните имена на селските избори. Това му дошло като мехлем за властта!
Кметът все повече пристъпял законите, ама нали корупцийката се разраснала навсякъде, пък и париците пробиват и там където бургиите не могат, той първо разгонил опозицийката и почнал да прескача от партийка в партийка с намерение да си покметува докато е жив, пък ако може и после.
И защо да не? Народецът му е точно за тая работа, да гласува, да си трайка и да слушка. Народецът си го обича него и той си обича народеца. Целува мъжете по бузките, бабките по ръчичките, ама иначе с памучец им вади душицата.
Иван Николов
Издвој новости на српском
