Най-масовата екзекуция на Народния съд на български офицери и политици

Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) – властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат. Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение, на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд. На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. Произнесени са смъртните присъди над тримата регенти, 8 царски съветници 22-ма министри от правителствата след 1941 67 депутати от 24-тото НС 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик, е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

Някои от екзекутираните: Принц Кирил Преславски – Регент, брат на Цар Борис III Проф. д-р Богдан Филов- световен учен, археолог. Регент, бивш Министър-председател Генерал-лейтанант Никола Михов – Регент и военен министър Проф. Александър Станишев – български хирург, лекар и учен със световна известност. Министър на здравето Димитър Шишманов- дипломат. Министър на външните работи Д-р Иван Горанов – виден юрист, адвокат. Кавалер на четири ордена „За храброст“ за атаката при Тутракан. Светослав Поменов – юрист, завършил във Франция. Дългогодишен дипломат. Кавалер на два ордена „За храброст“. Д-р Иван Вазов- племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов. Капитан- командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на 3 Кръста за храброст и орден Австрийски орел. Завършва право в СУ и докторска дисертация в Лайпциг. Общественик на гр. Стара Загора, Председател на Културно-просветното дружество, безпартиен и аполитичен- става депутат като независим кандидат от Стара загора Д-р Иван Бешков – 49-годишен, брат на художника Илия Бешков. Герой от първата световна война, с два ордена за храброст. Корпоративен деятел, народен представител в три народни събрания от Плевенски избирателен окръг, министър на земеделието. Георги Липовaнски – доктор по право и финанси. Общественик и стопански деец. Александър Сталински – виден юрист. Министър на правосъдието Д-р Борис Йоцов – учен. Министър на просвещението Инж. Борис Колчев – Министър на железниците, пощите и телеграфите Д-р Георги Ханджиев – учен. Съветник на Цар Борис Арх. Йордан Севов – известен архитект модернист. Съветник на Цар Борис Любомир Лулчев – царски съветник Димитър Генчев- офицер, полковник. Награждаван с ордени за храброст, герой от войните. Инспектор на дворците Павел Груев – началник на дворцвата канцелария д-р Петър Костов – секретар по печата, легационен съветник Тодор Кожухаров- виден общественик, публицист и журналист. Кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за гражадански заслуги. Иван Батембергски – народен представител Ген. Теодоси Даскалов – български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България. Министър на войната , внук на Бачо Киро Генерал-лейтанант Руси Русев, Военен министър Генерал-лейтанант Константин Лукаш, Гл. инспектор на войската и Началник на щаба, Генерал-майор Рафаил Жечев флигел адютант, Генерал-лейтанант Никола Стойчев, командир на 3-ра българска армия, Генерал-лейтанант Никола Христов,  командир на 3-та българска армия, Генерал-лейтанант Атанас Стефанов, командир на 4-та българска армия, Генерал-лейтанант Никола Наков – командир на 1-ва българска армия, Генерал-майор Петър Цанков – командир на ШЗО, Генерал-майор Рафаил Банов – командир на 6-а Бдинска дивизия, Генерал Никола Жеков – командващ БГ армия през 1915-1918 г., Генерал-лейтанант Димитър Айранов – командир на Военно-въздушните сили, Контраадмирал Асен Тошев – командир на Морските войски, Ген. Борис Димитров – герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най- ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на Жандармерията и още 12 генерали…. Полковник Бахнев – командир на полка в Шумен. Герой от войните. Кавалер на 5 ордена.

Проф. Цветко Петков- виден юрист, адвокат. Защитавал е като адвокат комунисти и двама е спасил от смъртна присъда. Полковник Стою Стоев – герой от войната, началник-щаб на 2-ра дивизия.

Източник: actualno.com