Модерното робство

Неунищожимата верига, с която бяха оковани предците ни, не стоманената, а моралната- тя все още държи неподвижно ръцете ни. 

Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ни налага какво да правим, а какво не. Безнадежно потъваме в живото блато на одобрението от обществото. Вървим беззрително към пропастта, оставяйки се да ни водят неморалните ценностни норми и закони, прикрити под маска на добро. Но защо? Кой ни е принудил? Не виждаме ли очевидните неща, че сме роби на света? Всъщност поробители нямаше да има, ако нямаше кой да им робува. Но те умело манипулират всеки, чрез медиите, обществените мрежи, институциите. Обаче робството е, не в техните ръце, а дълбоко в нас, в душите ни. То всъщност е в отдавна приетия начин на живот, в монотонното ежедневие, в начина ни на мислене, на общуване. В начина ни на хранене, обличане, ходене, танцуване, в начина ни на обичане, съществуване. Всичко е закодирано в мозъците ни още от малки. Цялото подчинително поведение, всяка унизителна стъпка, всяка със страх поета глътка въздух. Всички нови планове се разшифроват предварително. Защото знаем какво смеем, а какво не. Защото имаме определен брой на избори, на комбинации, на решения, които мислим, че сами взимаме, но са отдавна вече взети без ние дори да усетим присъствие на вече предопределената ни крачка. Защото много пътеки няма. Защото се безсъзнателно подчиняваме на неписаните норми и правила. Живеем по една програма, ръководим се по някакъв ред, който всъщност е нишката чрез която ни управляват. Мислим, че вървим напред, но се движим хаотично, връщайки се назабелижимо на мястото от където сме тръгнали отново, и отново. Но защо не спрем? Защо на тази шифрована система не сложим край? Много е лесно да се навлезе в нея и да се дешифрира, по същия начин както енигмата- с промяната си на мислене. Единствено ако започнем от себе си, можем да постигнем напредък, можем да оставим нова следа по път, към който никой не е смял да посегне и тогава да тръгнат и други по тези едва забележими стъпки. Всяка промяна, носеща напредък ще бъде последвана. И ще пренасяме позитивните добри дела и нови идеи. Ще използваме онези кървави вериги за да създадем една неунищожима верижна реакция, на която всеки един присъединил се ще представлява стоманен възел завинаги прикрепен към свободата. Така верижната реакция настанала веднъж, няма да се прекъсне докато не покори покорителите. Завинаги ще блести огъня на истинските дела!

Последвай смело оставените самотни стъпки към път на свобода. Присъедини се. Грабни с неопетнени ръце пламъка и … предай нататък!

Радица Новица Божилова