Мнение на Иван Думиника, доктор на историческите науки, председател на Научното дружество на българистите относно бъдещия статут на Тараклийския университет „Григорий Цамбак“

QUO VADIS ТАРАКЛИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ?

„След като на заседанието на Правителството на Република Молдова, състояло се на 13 юли 2022 г., Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак” (ТДУ) беше изключен от списъка на университетите, които трябваше да бъдат ликвидирани чрез поглъщането им от други големи кишиневски университети, все пак в обществеността остана въпросът към къде отива (Quo vadis) и какво е бъдещето за този ВУЗ предвижда Министерството на образованието и изследванията.

Това, че университетът ще бъде реформиран (и се нуждае от реформи), мисля, че е неоспорим факт. Обаче засега известно е точно, че решението за това, по кой начин ще мине тази реформа, още не е прието. Това стана ясно от заявлението на министъра на образованието Анатол Топалъ, който (на 8 юли 2022 г.) заяви: „Университетът в Тараклия ще бъде реорганизиран, сега водим преговори с българската страна, за да дойдем към общо решение”.

Разбира се, българската общественост в Република Молдова не остава встрана, когато се решава въпросът за бъдещия статут на културно-образователния ни център. Затова д-р Иван Грек в своята статия „Филиалният модел на реформирането на университета в Тараклия”, изказа своето виждане относно бъдещето на ТДУ. Съгласно концепцията му, Тараклийският университет трябва да се превърне в съвместен молдовско-български филиал, т. е. ТДУ все пак ще трябва да стане филиал на Педагогическия държавен университет „Йон Крянгъ” в Кишинев, но едновременно да бъде и филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев”.

От своята страна ще си позволя и аз да изкажа своето мнение относно бъдещия статут на ТДУ. Както личи от последните заявления на представителите на молдовската страна, Кишинев не е готов да разреши ТДУ да се превърне във филиал на какъв и да е български университет. Основният аргумент е, че „молдовското законодателство не предвижда отваряне на филиали на други държави”. Кишинев обективно се страхува след България да не да изявят желание и други държави и те да отворят в Молдова свои филиали. При това становище не е ясно бъдещето на университета в Тараклия – дали ще си остане със същия статут, както сега, или ще бъде превърнат във филиал на Педагогическия университет в Кишинев. Надяваме се, че преговорите между експертните комисии на двете държави и публични консултации с обществеността ще внесат ясност.

По мое виждане в сложилото се положение най-добрият вариант за ТДУ е тук да бъде реализирана т.н. екстензия (от дума „разширение”). Така се нарича процедурата, в резултат на която един или няколко чуждестранни ВУЗа отварят свои факултети в друг действащ университет. При това последният запазва своите факултети (департаменти) и главното – своя статут на автономен университет. Университетът, където действат чуждестранни факултети, осигурява ги с аудитории и общежития за студенти и преподаватели. Чуждестранен ВУЗ, който отваря свои факултети, осигурява студентите със стипендия, преподавателите със заплата (които са от щата му) и финансира подобряването на метариално-техническата база на аудиториите, където се водят лекции.

В нашия случай в екстензията освен Русенски университет „Ангел Кънчев“, може да участва и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (още повече, от самото начало се планираше в Тараклия да бъде открит филиал на ВТУ), като и двата могат да открият в ТДУ свой общ факултет, където да се изучават по-обширен спектър от специалности, но да не се повтарят с тези, които вече ги има в ТДУ.

Тараклийският университет вече има договор за консорциум с Русенския и Великотърновския университети (подписан през 2017 г.), така че е необходимо да се използват и неговите възможности.

Предимството на тази екстензия се заключава в това, че студентите получават български дипломи без да напускат Република Молдова. При евентуално трудоустройство в България тези дипломи не трябва да преминават процедура за признание. Тъй като българските университети са от европейско пространство, студентите от Тараклия ще получат възможност да участват в образователните програми, а и тези включващи обмян на опит по програма Erasmus.

За пример на подобна екстензия могат да служат молдовските университети в гр. Кахул и гр. Белци, където откриха своите факултети съответно Университетът „Dunărea de Jos” от Галац и Университетът „Александър Иоан Куза” от Яш.

Тук ще се спра по- подробно на Кахулския университет, където (започвайки от 1999 г.) действа румънският Трансграничен факултет. Този факултет работи с централизирано финансиране от университета в Галац. Студентите получават румънски стипендии. Кахулският университет предоставя само лекционни зали и общежития за студентите от Молдова, Украйна и Румъния. Ще отбележа, че този факултет работи на базата на Протокола за сътрудничество между министерствата на образованието на Република Молдова и Румъния, подписан в Кишинев на 11 септември 2000 г., който определя структурата и дисциплините, преподавани в този факултет. В момента факултетът има декан и трима заместник-декани. Деканът е румънец по произход и е от Галац. Структурата на този факултет се състои от две катедри (сега те се наричат департаменти): катедрата по общи науки и катедрата по приложни науки. Всичките 22 специалности са акредитирани от Румънското министерство на образование и включват различен спектр, обхващащ: електромеханика, инженерия, международни отношения, криминалистика, писмен и устен превод, езикознание, физическо възпитание и спорт и др. Обучението е състои от три цикла: I – подготовителен (1 година студенти от нерумънски произход учат румънски език), II – лицензиат и III – магистратура.

Връщайки се към бъдещата евентуална структура на Тараклийския университет, ще отбележа, че е необходимо тук да останат собствените му педагогически специалности (които необходимо е да бъдат акредитирани). Това е важно, тъй като именно ТДУ трябва да продължи своята роля и както „ковачница” на педагогически кадри за учелищата в район Тараклия. В бъдещето могат да се отварят и други специалности, това е възможно тъй като в резултат на настоящата реформа на образованието много от квалифицирани преподаватели в Кишинев няма да намерят място в новите образователни структури и по тази причина по-лесно ще могат да бъдат привлечени в Тараклия.

Смятам, че все още има различни начини и форми за засилване на Тараклийския университет. Една от тях е да се засили музикалният му отдел, който, както знам, е много популярен сред молдовските българи и не само. Това може да стане чрез вливането в Тараклийския университет на Музикалния колеж от Твърдица, който сега е също е под заплаха на закриване. Този Музикален колеж може да стане филиал (или друга структурна част) на Тараклийския университет, като по този начин България ще получи възможност да финансира и тази структура. Знам, че ръководството на Твърдишкия колеж не е против такъв сценарий. Остава само да има положително решение от Молдовското министерство на образованието.

Да се надяваме, че до приемането на финалното решение експертните групи ще разгледат и варианта за екстензия на българските ВУЗове в рамките на Тараклийския държавен университет. С други думи казано, ако молдовската страна няма да позволи в Тараклия да се открие филиал на българския университет, тогава нека българските ВУЗове да отворят своите факултет(и) в рамките на Тараклийския университет.

Убеден съм, че този наш културно-образователен символ, който е университетът в Тараклия, по пътя на своето реформиране бива да запази статута си като автономен университет“.