Фотографката Михаела Аройо снима бесарабски българи от 2019 г. В своите снимки тя документира живота им. В края на месец август на Централната жп гара във Варна бе открита нейната изложба, озаглавена „Корен“, за която разказахме в рубриката БГ Свят на БТА. Ето какво сподели Михаела за интереса си към фотографията.
Михаела, откъде идва интересът ти към темата за бесарабските българи?
При мен това се породи съвсем спонтанно, когато през 2019 г. заедно с мой колега пътувахме до с. Стояновка, Молдова. Там предстоеше ежегодният младежки събор „Има контакт“ за млади бесарабски българи от Украйна и Молдова. Докато се лутахме из селото, спрях колата до една къща и попитах една жена къде се организира събора, на което тя ми отговори: „Говори на български“. И тогава едва осъзнах, къде се намирам. За мен това беше първа среща с бесарабски българи. Много малко знаех за тях и затова ме жегна тази реплика.
След това топло бяхме посрещнати от младежите, които организираха събора, те ни чакаха и се притесняваха за нас къде сме. И тогава разбрах, че само една вечер на събора няма да ми е достатъчна, че искам да документирам тази общност чрез снимки, за да може в България да ги опознаят повече хора и по-добре.
Кои места в Бесарабия, свързани с българската общност, успя до посетиш?
Всъщност имам 7-8 пътувания до региона в Украйна и Молдова. Посетила съм над 30 населени места с българи. Мисля, че съм била в най-значимите градчета и села като Болград, Тараклия, Кубей, Чийшия, Чушмелий, Твардица, Кортен и др.
Навсякъде е много интересно, навсякъде ни посрещаха много топло. По време на тези срещи се старая да улавям не само запазените обичаи и език, което е много важно, и чрез което бесарабските българи изразяват своята същност и идентичност. Обаче за мен е важно чрез снимки да представя ежедневието на българина, как и какво работи, какви емоции изпитва. Също така е много важен пейзажът за българите там, защото той определя мирогледа, начина на живот.
Какви бяха емоциите ти при допира с тази част от българския народ извън България?
Първоначално емоциите ми бяха непознати. Тръгнала съм на път, прекосила съм няколко граници и очаквам да отида на чуждо място. Обаче с пристигането в Бесарабия разбрах, че се чувствам като у дома си. Това е най-главната емоция, която бих откроила.
Съвсем неочаквано за мен беше да видя снимката на църквата в българското село Хасан Батър. По какъв начин се озова там?
С моя колега и приятел попаднахме случайно там. Бяхме в съседното село Пандаклия, където снимахме (там през 1867 г. е роден министър-председателят на България Александър Малинов – бел. авт.). Там се срещнахме с един телевизионен екип от Одеса, които снимаха филм за бесарабските българи. Когато разбраха, че сме от България и правим снимки за живота на бесарабските българи, също ни интервюираха. Предложиха ни заедно с тях да отидем в Хасан Батър. Така попаднахме в селото, беше вечерта. За мен е щастие, че успях да снимам този толкова красив момент на свечеряване, тъкмо се беше скрило слънцето, но все още имаше достатъчно светлина, която огряваше варосаната в бяло църква. Наоколо имаше деца, които караха мотори и се забавляваха. Това е момент, който не се връща.
/ЮХ/
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
