През тази седмица Международният валутен фонд (МВФ), чийто президент в момента е българката Кристалина Георгиева, публикува най-новият доклад за икономическото положение в Северна Македония. В него се посочва, че след продължителната политическа криза в страната, сега икономиката навлезе в период на солиден растеж и стабилност. През последните години властите са направили решаващи институционални и управленски реформи, а вложили усилия да направят публичните финанси по-устойчиви и справедливи.
МВФ в доклада посочва, че растежът на реалния БВП в страната се е увеличил до 3,2% през 2019 г., подкрепен от оживеното частно потребление и засилването на инвестициите. Според МВФ, растежа на БВП ще се ускори още повече през 2020 г., като се очаква по-ниските данъци и по-високите пенсии и заплати, включително в публичния сектор, както и по-високото ниво на минималната заплата, да осигурят допълнително стимулиране на потреблението.
В доклада е посочено, че растежа на износа остава висок, въпреки забавянето на растежа при най-важните търговски партньори на Северна Македония, а вносът се увеличава като резултат на увеличението на вътрешно търсене.
МВФ очаква общия фискален дефицит да остане под 2% от нивото на БВП през 2019 г., което поддържа държавния дълг като цяло стабилен. Капиталовите разходи през 2019 г. сa се увеличили в сравнение с 2018 г., но продължават да са под предвидените суми, въпреки инвестиционните нужди на страната. Ръстът на кредитите е солиден, а необслужваните кредтити остават на сравнително ниско ниво.
Според МВФ минималната работна заплата трябва да бъде тясно приведена в съответствие с производителността. МВФ изтъква, че нетната минимална заплата в Северна Македония се е повишила с 44% от 2017 г. насам, докато растежът на производителността е нисък. Очаква се минималната заплата да достигне 53% от средната работна заплата през 2020 г., което е доста високо в сравнение със страните от региона.
В доклада се посочва, че продължаването на пътя на реформите е от съществено значение за по-нататъшното укрепване на устойчивостта на икономиката на шокове и за трайно повишаване на нивата на доходите. Конвергенцията на доходите и подобряването на жизнения стандарт ще изискват преориентиране на публичните разходи към инвестиции, продължаване на подобряването на работата на институциите, по-висока ефективност на управлението, както и непоколебима ангажираност към изпълнение на амбициозната програма за структурни реформи.