Жега. Лято. Бира с мента.
И насред апартамента
гледа Ганьо парламента
с рейтинг точно три процента.
Нищо, че е вече юли
(депутатите дали са чули?)
не престават заседанията
и по медиите стенанията.
Ганьовица е щастлива –
визитарка незлоблива –
щом от висшата трибуна
блесне нечия кратуна
време има да отскочи
до съседа (Ганьо лочи
бира гранде Ариана
и попържа пред екрана).
Първом като в оперета
Караянчевата Цвета
ги подхваща: не подбира,
важното е да не спира…
Мъдрост, мисъл, вакханалия-
Кърджалийска Пасионария.
Главчев даже не издържа,
с мъка си устата сдържа.
В тръс комичен се явява
Симов-реплика да дава.
Остър ум, почти бръснач,
ала трябва преводач.
Две минути се оплаква,
стенографката заплаква:
С пет години стаж дори
думичка не различи.
Марешки ръка протяга,
пак локуми ще разтяга:
всичките били виновни,
а бензините – оловни.
Мустафата мивки кърти:
слави руси, но и турки.
Първом срещу Ердоган,
после пък – не бил султан.
Снежка Дукова-боец корав
(прост фактически състав)
се обръща към колегите
да възсядат туарегите,
че е вече лято жарко.
Но изскача Крумчо Зарков-
пак словесни ръкоделия,
разцъфтява и Корнелия:
гърди си с рози е закичила,
а вечни депутати-тричила.
Преди звънеца-то се знае-
ще трябва Цецо да сияе.
Започва трето изречение,
но няма никакво съмнение-
учителят му по литература
съсипан си пристяга шнура.
Езикът български-горкия
разстрелян някъде се крие.
Българийо мила, страдалнице свята,
керван въоръжен те държи за снагата.
Театро родно, маскарадно,
защо си толкоз ретроградно?
Кога ще дойде пуста есен,
да се разчисти тая плесен?!
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
