Договорът за добросъседство и приятелство продължава да е само на хартия
– Проф. Кочева, възобновихте теренните експедиции, като маршрутът този път ви отведе до Западните покрайнини. Това всъщност беше и стара ваша идея, но как точно ще присъства Босилеградско на кулинарната интерактивна карта, която създадохте?
– Босилеград и регионът заедно с Цариброд и Царибродско са част от Западните покрайнини и в този смисъл те са и част от българското езиково землище. Знаете, че държавните граници не съвпадат с езиковите, които са много по-големи. Преди повече от 100 години сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка област. Това става по силата на Ньойския договор от 1919 г., подписан в края на Първата световна война, когато България е принудена да се раздели с изконни свои територии. Разделени най-буквално са домове, дворове, ниви, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, разбити са човешки съдби. Между другото сръбската инвазия без окончателното решение на международната комисия, определящо военностратегическа граница с България, е избрана неслучайно – това е реваншистко действие, съвпадащо с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 г. в Сръбско-българската война. Знаете, че това е войната на българските капитани срещу сръбските генерали, която България печели категорично.
Впрочем да напомним още, че 8 ноември е обявен за Ден на Западните български покрайнини. И до ден-днешен по тези земи живеят българи, впрочем те имат статут на официално признато малцинство в Сърбия. Положението им обаче е незавидно и то е неизменно такова от години. Не бях стъпвала 5 години в Босилеградско, нещата са същите както ги оставих тогава – западнала инфраструктура, безработица, обезлюдяващи се систематично градове и села, лошо здравеопазване, български училища понякога с по един-двама ученици. Кюстендил е само на 44 километра, но когато босилеградските българи имат нужда от лекарска намеса, те пътуват много повече до някой от сръбските градове, защото не е уреден въпросът с възможността да се лекуват у нас. Когато се появят там по един или друг повод български първенци, обикновено се чуват щедри обещания, след което се забравят в рамките на времето, за което се пътуват 20-те километра до българската граница на връщане.
Трябва да призная, че присъствието на Западните покрайнини върху кулинарната карта има и такава цел – да запълни информационните празнини у съвременното българско общество, което, оказва се, не е напълно ориентирано по тези теми. Аз бях искрено изумена, да не кажа шокирана, когато разбрах, че Босилеград и Цариброд за мнозинството българи са непознати локуси. През кулинарията искаме да запознаем широката общественост с особеностите на българските диалекти, в това число и на историческите ни диаспори – в Банат, Бесарабия (Украйна и Молдова) и т.н. Босилеград вече присъства на кулинарната карта, направихме записи там и в Долна Любата около Великден и видяхме как се приготвя традиционното „агнешко с киселек“, както и как се прави попарник. Второто ястие не е попара, веднага уточнявам за онези, които биха се подвели. Кликнете върху гювечето в крайния български Северозапад и ще разгадаете рецептата, докато я слушате на местен диалект.
– Как съхраняват традициите там нашите сънародници, пазят ли историята в сърцата си?
– Няма да преувелича, ако кажа, че традициите се пазят по-ревностно, отколкото тук, отсам границата. Винаги около Великден (вече повече от 20 години) в Босилеград се прави традиционен Великденски фестивал, в който участват деца от Западните покрайнини и от Бесарабия. Тази година посещението на групата от Украйна беше усложнено заради войната, но молдовската група отиде. Хората по тези места познават историята още по-добре от нас. Аз лично научих по време на ходенето си сега, че голяма преселническа вълна от Босилеград в миналото е тръгнала към Козлодуй и към Варненско. За Кюстендилско и Софийско знаех, но сега се оказа, че преселенията са много по-големи. Около 15 000 българи от Босилеградско са се изселили в Скопие и Скопско по време на Титова Югославия. Още тогава е започнало голямото западане на региона, донякъде и съзнателно, за да бъде по-лесно обезбългарен. И освен традициите тези хора в Западните покрайнини пазят ревностно и езика си. Тук са крайните северозападни български говори, които споделят общите особености на целокупния български език. Всички те се обединяват в единство въз основа на типични фонетични, акцентни и особено граматични черти: наличие на характерната за българската фонетика ерова гласна ъ: сън, дъш, бъчва, тъмно, окситонно ударение (крайно), нехарактерно за сръбски, в случаи като: женà, главà, винò. Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език, т.е. свежда се само до отделни падежни остатъци. Ако се отиде по-нататък, ще достигнем и до деветте глаголни времена в българските диалекти срещу само три в сръбски. С една дума, българският език е единственият славянобалкански език в света и всичките му диалекти споделят фундаменталните му граматични особености, които имат уникален характер.
– Запазени ли са чисто български гозби, или са съхранени, но с чужд привкус?
– Генерално не можем да говорим за „чисто български гозби“, нашата кухня е ориенталска по своя характер, както и кухнята на нашите съседи. Българската и сръбската кухня доста си приличат. Преди малко споменах за попарника, който записахме. Е, правят го и сърбите, но го наричат „проя“, тоест разликите са в номинацията, не толкова в съдържанието.
– По какъв начин можем да помагаме на българите там, да поддържаме контакти?
– Обещанията да не остават на хартия; да се предприемат сериозни инвестиции, нали се твърди, че в държавата имало много пари; да се динамизират контактите със сръбската страна, защото редица въпроси се решават при добър двустранен диалог. Проучете унгарския опит, в Сърбия има и унгарско малцинство, практиките там са особено поучителни. Това, което мога да правя аз заедно с колегите си, го правя в научната сфера. Но това е минимално! Би било добре министърът на културата да отскочи натам, ще види доста читалища в окаяно състояние, ще види разсипани стари български църкви като тази в с. Извор. В нейния двор има и килийно училище, и него да го оплаче човек. Църквата „Св. Никола“ в Божица пък е от 15 век, изключителна! И тъне в изключителна разруха!
– Коя ще е следващата дестинация, с какво още ще допълните интерактивната карта?
– Проектът ни върви към края си, така че почти непрестанно сме на терен. Върнахме се от Симеоновградския край, там където и до днес живеят наследници на български бежанци от Одринска Тракия. За съжаление техният диалект е в отстъпление, защото бежанската съдба е била тежка, а и бежанците бързо искат да се адаптират към новата си среда, съседи… Наша колежка в момента е на експедиция в Североизточна България, има вероятност да запише и български преселници от Северна Добруджа. Останаха някои пунктове за попълване, но ще се справим до началото на лятото.
– Вие сте в Общобългарския комитет за защита на националния интерес в Македония. Доста се развихриха страстите дори в управляващата коалиция по темата Северна Македония. Има ли наистина промяна на националната ни позиция, колкото и да се твърди обратното?
– Това е все още работното заглавие на сдружението, важно е за какво настояваме пред управляващите, преди да започне преговорният процес на РСМ с ЕС. Нека за пореден път да уточня, че България никога не е била срещу това членство, ние осъзнаваме националните си интереси и сме наясно, че няма нищо по-полезно от това държавата ни да граничи с други държави – членки на европейското семейство, в което се зачитат правата на гражданите независимо от националното им самосъзнание. Затова подчертавам, че ключът към еврочленството на РСМ се намира не в София, а в Скопие, той е у онези институции, които формират обществено мнение, които образоват, тиражират обективно знание без манипулации и фалшификации както в рамките на страната, така и извън нея. И именно затова от проектосдружението твърдим, че е изключително важно да се спазват условията от Договора за добросъседство и приятелство, подписан през 2017 г. За съжаление той продължава да е още само на хартия, а се и нарушава нееднократно от страна на РСМ. Въпреки огромното желание на новото българско правителство да промени наратива, това оттатък не става, примерите, особено напоследък, изобилстват. Специално внимание трябва да се обърне на желанието на нашите сънародници с българско самосъзнание там да бъдат вписани в Конституцията на РСМ като държавнотворен народ, какъвто те на практика са. Не ми се ще да допусна, че премиерът би взел еднолично решение по въпроса с началото на преговорите за РСМ, особено като се отчита категоричната обществена убеденост, отразена и в социологическите проучвания.
– Очаква ли наистина Скопие падане на българското вето за ЕС съвсем скоро?
– В Скопие управляващите имат настройката, че винаги някой за нещо им е длъжен и твърде рядко поглеждат към своите трески за дялане. Не знам какви са скопските очаквания, но имам известни съмнения по отношение на истинските им желания, независимо от това, което се артикулира. Дано не съм права аз! Но пък е притеснително, че в Скопие се говори за наличието на някакъв документ, по който се работело. Вие имате ли информация за съдържанието му? Аз не!
– Премиерът Кирил Петков преди няколко месеца изтъкна, че е поставено ново начало в отношенията между двете страни. Виждате ли нещо такова и смятате ли, че има напредък в работата на комисиите?
Аз нямам информация как протича диалогът в другите комисии, защото информацията е оскъдна. Не виждам и някакви колосални резултати освен самолета, който хвръкна двупосочно. Имам наблюдения, че в историческата комисия напредък няма, това чух от участниците в нея и нямам основания да не им се доверя. Съпредседателят от българска страна заяви след последната среща, че има обща позиция за препоръка по отношение на епохата на цар Самуил, но дали препоръката ще намери отражение в учебниците и кога ще стане това, не е известно. На 12 и 13 май в София предстои поредно заседание на историческата комисия и тогава ще бъде разгледано съдържанието на учебниците от XIII-XIV век. Както стана ясно, очаква се и пореден спор, този път за личността на Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко. За българския произход на Крали Марко говори фактът, че самият той се е подписал като “трети цар на България”. Скопие пък определя крал Марко като “последния цар на Македония”, а сърбите го считат за “сръбски цар”. Историческите документи впрочем са тези, които би трябвало да разрешават спорните въпроси между историци. А такива има предостатъчно.
Визитка:
Работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН
Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание
Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от Фондация „Българска памет”
Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпрос
източник: telegraph.bg
Издвој новости на српском
