Клисура, скритото и забравено село (Видео)

Клисура или Трънска Клисура е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия. Селото се намира между разклоненията на Власинска планина, в планински възел, граничещ на югоизток със склоновете на Краище (Милевска планина). Характерни за областта са долините с 35 махали: Грубина, Велкова, Ракина, Марина, Близнакова, Скубина, Тутуничева, Спасина, Станишина, Гранджина, Дражина, Пишмишова, Смудиина, Гюмрукана, Шарина, Вукадинова, Терзичина, Белчина, Анджакова, Лалина, Милина, Гръбасовци, Горни-Стрезини, Долни-Стрезини, Сушина, Гаджина, Савина, Дебели дел, Поина, Кебапова, Кошарци, Бошчагова, Зайна, Дракева и Касиина, които заедно с културния център Дервен са известни под името Клисура. Главната махала е Дервент (ще рече проход, клисура), в ниското, до реката. През тази клисура във Власинската планина от стари времена е минавал занемареният по-късно и прекъснат от границата път, свързващ адриатическия Дубровник със Средец (София).

През последните години този район привлича вниманието на археолози и други специалисти заради манастира от IX век на Пресвета Богородица в близкото село Паля. Културната забележителност на с. Клисура е доста просторната църква „Света Троица” от 1837 г., а в центъра на селото се сливат река Вуча и река Грубина и така се образува река Eрма.

Население и етнически състав

Според данните на Статистическата служба на Сърбия броят на населението на селото  след Втората световна война е наброявало  2341 жители, а от тогава насетне е в постоянен спад.  Клисура според преброяването от 2002 г. е имала 332 жители, при следващото преброяване, което трябваше да бъде през тази година бройките със сигурност ще бъдат драстично намалени.  По отношение на етническия състав на селото в него живеят според самоопределилите се 199 българи, 101 сърби и 1 югославянин. Традиционен занаят на клисурци е дърводелството и строителството.

Историята на село Клисура  през своите очи разказва Неманя Иванов, един от жителите му “Село Клисура някога е било община и е имало и над 5000 жители, кмет на тогавашната община е бил прадядо ми Арса Миланов. И след като от община става село и тогава е било пълно с хора. В околните села и махали е имало 9 училища, а тук и двете бяха пълни с ученици, така че в цялата територия имаше 11 училища. Имало е и 7 кафенета, кино, 3 сладкарници, няколко хранителни магазина, 1 текстилен магазин и кооперация, която продаваше мебели и домакински уреди. Съборът е на 12 юли  за Петровден, винаги е било така. Службата на храма е Света Троица, тогава се събираха много хора, правеха се ритуали, като всяка къща си носи обредна питка и храна в църквата.  Всяка година някой местен жител поема службата и организира всичко като домакин“.

„Носията на тази местност се различава от тази на Босилеград. Корсажът на жената се състои от няколко части, като първо има бяла дълга рокля с пришита дантела, украсена с мъниста около врата на ръкавите и в долната част, корсажът върви отгоре, а на кръста е завързан плат (цветен колан, изтъкан на стан). Мъжката носия се казва Белетина и както подсказва името й е бяла. Състои се от бял панталон, бяла риза,и отгоре се облича подобно на роклята без ръкави риза  преметната надясно отляво и закопчана с червен колан на талията, обувки винаги се носеха на краката.  По времето, когато баба ми и дядо ми са се  оженили преди 50 години, казват, че имало по 16 сватби за един ден.

Здравият дом работел всеки ден, дори имало няколко лекари, зъболекар и лаборатория. Поща всеки ден, местен офис също. Но днес, днес всичко е много по-различно, не е толкова приказно и приятно, както преди. Не работи почти нищо от горе споменатото, има 3 хранителни магазина, пощата работи само 3 дни в седмицата, понеделник , сряда и четвъртък, лекар има само в четвъртък, тогава тук е пазарен ден така че хората слизат от махалите. За съжаление има все по-малко хора, докато преди 20 години в четвъртък имаше толкова много хора, че почти не можеше да се разхождаш из Дервен“.

Любовта на Неманя Иванов към село Клисура и родния край ни впечатли много. Заслужава уважение и респект, малко са младите хора с ясна визия и именно заради това този млад човек има нужда от подкрепа за част от идеиите си и дано по-скоро я получи, за да може чрез своя пример да мотивира и други.

Днес много малко са младите тук, повечето напускат селото в търсене на по-добър живот.  Младите хора, които днес живеят в селото и с които разговаряхме, повечето от тях планират да напуснат домакинствата си и да се преместят в по-големи градове в Сърбия или чужбина. Като цяло дългогодишното занемаряване на селата е довело до това, че те вече не виждат бъдеще и просперитет в родния си край.                            Най-голямото предизвикателство, с което се среща всяко село, включително и Клисура, е не само как да запази природните си ресурси, но и как да задържи младите хора. Природните ресурси, които изобилстват в това село са добър гарант за по-качествен живот, но липсата на достатъчно атрактивни съдържания и никаква стратегия за развитие и устойчивост на подобни погранични територии, неминуемо води до големи миграционни вълни.  Добра концепция за еко-селище, която включва устойчиво развитие наред със социалната икономика, укрепване на семейството и повишаване на качеството на съдържанието в самото село, може да бъде добър начин за превъзмогване на сегашното положение.

Село Клисура има голям потенциал за развитие на селски туризъм, най-вече благодарение на красивата природа. Може би развитието на екотуризъм ще привлече младите хора да се върнат по домовете си и да възстановят селото. Трудностите за развитието на този отрасъл на туризма са много, основно лошата пътна инфраструктура към по-отдалечени села, в които  живеят предимно възрастни хора, както и изоставените имоти и домакинства, които изискват сериозни инвестиции за обновление и възстановяване в първоначалния им вид.

Тук хората казват, че са преживели и хубаво и лошо, не са оптимисти, но все още се надяват, че ще се вземат спешни мерки за спасението на тези прекрасни села, в които живота като, че ли е спрял.

ТОЗИ РЕПОРТАЖ Е ЧАСТ ОТ ПРОЕКТА „ТРАДИЦИИТЕ И ОБИЧАИТЕ НА МОЯ РОДЕН КРАЙ“, ПОДКРЕПЕН ОТ ОБЩИНА СУРДУЛИЦА. СТАНОВИЩАТА, ПРЕДСТАВЕНИ ВЪВ ВИДЕО И ТЕКСТОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, СА НЕЗАВИСИМИ И НЕ ОТРАЗЯВАТ ПОЗИЦИИТЕ НА ОРГАНИТЕ, КОИТО ФИНАНСИРАТ ПРОЕКТА.

ГЛАСПРЕСС