Така се нарича монографията, която разкрива двестагодишната история на едно от най-големите села в Одеска област, известно със своите достижения и минало – българо-украинското село Катаржино (Знаменка). В труда се разглежда историята на едно от първите български селища, основани от български преселници на територията на тогавашната Руска империя, както и заселването в Катаржино след Втората световна война (по време на съветския режим), на група украинци-бойки от Западна Украйна. Също така се проследява съвременното развитие на селото, традиционната култура на жителите, религиозния живот, образованието, медицината, архитектурата.
Автор на този обемен дългогодишен труд е Александър Визиров, роден в Катаржино, историк-краевед, обществен деец, фотохудожник. Александър е и автор на два фотоалбума – „Катаржино“ и „Катаржино -2“.
Катаржино не е само едно от най-старите села (основано в началото на XIX век), но и едно от най-значимите за региона селища, основано от български преселници на територията на съвременна Одеска област. Географското разположение на селището е уникално – намира се на най-удобния транспортен маршрут (покрай магистралата Одеса – Киев), от Таврия, заобикаляйки устията на черноморските лимани, в Приднестровието и Северозападното Черноморие; в широката и удобна за икономика и живот долината на реките Малък и Среден Куялник – всичко това добре се отразява на неговата история.
Монографията „Катаржино“, без преувеличение, е дълбоко проучена от архивна гледна точка история на селото. Авторът открива, анализира и проучва стотици документи, открити от самия него в държавните архиви на Одеска и Херсонска области, архивите на селото, както и уникални документи, които все още не са архивирани.
„Историята на нашето село – е история на българите, които в началото на XIX век се преселват от България в тогавашна Южна Русия и са настанени в земите на помешчика Иля Катаржи. Историята на българското село вече в средата на XX век се преплита с историята на украинските-бойки, насилствено преселени през 1951 г. от родното си село Полян, намиращо се в западноукраинските земи” – споделя Александър Визиров.
През своята 200-та годишна история Катаржино преживява възходи и падения: от благоприятните условия за отвъддунавските колонисти веднага след преселването им, до трагичните събития и катаклизми в началото и в средата на ХХ век. Особено внимание заслужават списъците на жертвите на репресии, глад, принудителното преселване, жертвите на войната, които авторът успява да открие и систематизира.
„Съвременна Украйна не е създадена само за украинската етническа група, не бива да забравяме вековното присъствие на други народи в тези земи. Всяка една нация, живееща тук, има голям принос за формирането на икономиката и културата на Украйна и нейните духовно-културни съкровища” – подчертава авторът.
Книгата е предназначена за историци, етнографи и всички, които се интересуват от историята на българската диаспора и историята на Северозападното Причерноморие.
С.Д.
Издвој новости на српском
