Историкът професор Пламен Павлов: Раковски е кръстникът на Левски

200 години от рождението на Раковски

Водачът на Първата легия е приеман като княз на българите в чуждите посолства

Кой е той

Датата 14 април трябва да бъде изписана със златни букви в българската история, защото преди 200 години на този ден се ражда човекът, призван да изиграе ключова роля в нашето Възраждане и борбите ни за освобождение от турско робство. Георги Стойков Раковски е личност с невероятен интелект, герой, който действа с размах, далеч надхвърлил тесните рамки на своето време. Раковски е визионер от европейски мащаб със сърце, отдадено на родината. По този повод разговаряме с професор Пламен Павлов. Известният историк е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сега преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света.

– Професор Павлов, днес, 200 години след рождението на великия български революционер Георги Стойков Раковски, историците продължават да се натъкват на интересни факти за неговия живот. Коя е най-интересната история, свързана с делото на Раковски, която не е известна на широката публика?

– Историите, ако искате даже приключенията и авантюрите в живота на Раковски, са изключително много. Драматичният му живот може да бъде чудесна основа за роман, филм, сериал… Много интересни са неговите контакти с бесарабските българи, връзките му с толкова много хора, отразени в уникалната му като мащаби кореспонденция… За мен най-вълнуващо е неговото ярко присъствие в Белград през 1862 г., което кара чуждите дипломати да го възприемат като легитимен водач и дори „княз“ на българите…

– Раковски е наричан българския Гарибалди, какво е общото между тези знаменити исторически личности?

– Между двамата национални герои на България и Италия има много сходства. Особено в проявените от тях желязна воля, смелост, способност да организират големи военни формации, започвайки буквално от нулата. И двамата посвещават целия си живот – Раковски на освобождението на своя народ, Гарибалди на обединението на разпокъсания в отделни държави италиански народ. Идеята и реализацията на Първата българска легия е предшествана от „Хилядата“ на Гарибалди… И все пак действията на Раковски не копират буквално онези на Гарибалди. Стъпват много повече върху собствения и балкански опит – „Гръцката завера“ от 1821 г., в която българското участие е значително, вкл. собствените премеждия на Георги Македон (името, с което нашият герой е известен във Влашко на млади години), с Браилските бунтове през 1841-1842 г.

– Как се ражда девизът „Свобода или смърт“, донесен в България именно от Раковски?

– Девизът е от времето много преди Раковски, като се спори къде и кога се е появил. Раковски го заимства най-вероятно от гръцката освободителна организация „Филики Етерия“. Така или иначе тези клетвени думи, значещи толкова много в нашата история, са ни завещани от Раковски.

– Кои са другите му големи заслуги в идеологията на освободителното движение и най-важните му атрибути – знаме, устав, йерархия…

– Със своята ерудиция и модерно мислене Раковски както никой друг преди него прокламира възкресяването на свободната българска държава. Това проличава особено силно по времето на Първата българска легия през 1862 г. – не само български военен „полк“, основа на армията, но и военно-политическа формация с елементи на държавност – Привременно правителство, знаме, държавен печат и т.н. Когато от есента на 1863 г. се установява в Румъния, по негова идея са свиквани първите общи събрания на емиграцията, за които обаче знаем твърде малко. След такова събрание в Галац е решено да се изгради „мрежа“ от вътрешни комитети, отначало в градовете по Дунава.

– Раковски е бил и изтънчен дипломат, еднакво добре приет в кралските дворове в Сърбия, Гърция и Румъния…

– В негово лице имаме първия български държавен глава „в изгнание“, както бихме казали днес. Той е приеман „на равнище“, защото в негово лице са виждали най-разпознаваемия български лидер, при това придобил авторитет със своите вестници и книги, образован човек, полиглот и т.н. Несъмнено той притежава някаква вродена аристократичност, дарба да води преговори, респектиращи отсрещната страна слово, харизма… Най-важното при чуждите правителства обаче е, че те виждат в негово лице потенциала на младата българска нация, нейните водещи сили, с които той е свързан и родово, и със собствената си културна, просветна и политическа дейност.

– Какво не се знае за краткото учителстване на Раковски във Велико Търново и пререканията му с гръцки владика?

– До реализация на идеята така и не се стига, тъй като младият българин още преди да е назначен, открито изявява своето критично отношение към фанариотите. А и търновският гръцки владика със сигурност е бил осведомен за участието му в църковно-националната борба в Цариград и близостта му с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Според мен отиването в Търново е обмислен ход, който има много повече политическа, отколкото чисто „даскалска“ характеристика… За разлика от повечето ни народни будители от онази епоха Раковски не е с типичния профил на възрожденски „даскал“. И затова е донякъде куриозно, че при неговия „дебют“ в революцията – Втория браилски бунт, той встъпва не като „капитан“, а като „даскал Георги“! Както знаем, при краткия си престой в Браила през 1841-1842 г. той е учител по гръцки и френски.

– Как срещите с Неофит Бозвели въздействат върху котленския революционер?

– „Котленското“ и при двамата не е за подценяване. Много силно е това въздействие, както признава и самият Раковски. Впрочем, ако сме в дълг пред Раковски, още повече това важи за Неофит Бозвели – един от първите ни национални водачи, превърнал се в мъченик за една свята кауза. Днес почти не си спомняме за „МатиБолгария“, а тази книга е нещо като Евангелие на българския патриотизъм през XIX век…

– Какъв живот действително е водил Раковски по време на пребиваването му в Цариград? Носят се множество легенди как е успял да отърве бесилото, че се е сгодил за млада туркиня – дъщеря на достойник от султанския сарай, че се е появявал облечен като дервиш…

– Както за всяка ярка, необикновена личност, така и за Раковски е имало много клюки и слухове, прераснали в митове, дори откровени фантазии… Вярно е, че той като умен, креативен човек притежава типичния за своята среда и фамилия предприемачески дух. На път е да се превърне в „олигарх“ и милионер, след като е концесионер на големия панаир в Узунджово и пазарищата в Пловдив. Дали се е сгодил за турската девойка, дали не се е влюбил в чисто човешки план, можем да гадаем… Историята с дервишите също се основава на единично споменаване, което няма как да бъде проверено. Същото с още по-голяма степен се отнася до приписването му на някакви конспиративни връзки с прословутите масони, които будят любопитството на хората и са любима тема на търсачите на сензации. Няма нито едно доказателство, че Раковски е бил масон, не че има нещо лошо в това по принцип, но… Няма! Най-неприемливото за мене е, че хората, които хвърлят тези бомбастични твърдения, на практика превръщат и Раковски, и Левски, и Ботев едва ли не в част от някаква световна конспирация, в марионетки на чужди сили. А това е абсолютно невярно!

– Каква е ролята на революционера в израстването на Левски?

– Да се каже, че Раковски е учителят на Левски в революцията, съответно, че Левски е най-добрият му ученик, сигурно е банално, но е вярно… Разбира се, подходът „кой е по-по-най…“, „по-велик“ е погрешен, но младият дякон е близък съратник на Раковски, който заимства и надгражда неговото идейно наследство. Да не забравяме, че дори и името Левски е дадено на Дякона от Раковски…

– Къде е мястото на Раковски в пирамидата на нашето национално Възраждане и борбата за свобода?

– Без съмнение в първата фаланга – заедно с учениците си, преки или косвени, с Левски и Ботев! Един от най-великите българи на всички времена! Затова предложението на проф. Кирил Топалов, подкрепено от участниците в Инициативния комитет за 200-годишнината (негов председател е ген. Груди Ангелов, ректор на Военната академия), 14 април да се превърне в Ден на Раковски е един донякъде закъснял, но важен, знаков жест на уважение към великия българин. А и, ако се замислим, към нашето национално достойнство.

Автор: Кристиан Иванов и Борислав Радославов

Източник: m.bgdnes.bg