Интервю е Невенка Костадинова: Пътят към успеха и приноса й за бъдещето на Босилеград

С удоволствие започвам нашето интервю с една жена, която не само е изградила успешен бизнес, но и продължава да работи за бъдещето на своя роден край и за благото на общността си. Г-жа Костадинова заедно с съпруга си преди 30 години започват своята бизнес пътека в Босилеград — град, в който възможностите са ограничени, но хората имат огромна нужда от работа и развитие. Чрез техния бизнес не само че осигуряват прехрана на стотици семейства, но и създават възможности за младите хора да останат и да изградят бъдеще тук, в родния си край.

Днес, заедно с двете си деца, те са част от една амбициозна инициатива, която има за цел да промени демографската и икономическа картина на Босилеград.

Със своите постижения и награди, тя са вдъхновение за много хора, не само в Босилеград, но и в съседните региони.

В интервюто ще разгледаме не само нейните лични постижения, но и визията ѝ за бъдещето на Босилеград, какви усилия трябва да бъдат направени, за да се подобри ситуацията в региона, както и как тя вижда възможностите за младите хора тук.

Въпроси за нейните постижения, чувства, амбиции и перспективи за бъдещето на Босилеград:

Г-жо Костадинова, тази година бяхте отличена с две престижни награди – „Цвет успеха за жену змаја“ в Сърбия и „Българка на годината – Света Злата Мъгленска“ в България. Какво означават тези признания за Вас и как Ви се отразиха?

Наградите, които получих, дойдоха внезапно една след друга, така че все още ме владеят емоциите, предизвикани от тях. Общото и за двете награди е, че в основата на номинациите са моите постижения в областта на бизнеса. От една страна, наградите ме изпълват с радост, те са чест и удоволствие за мен, но също така представляват предизвикателство и задължение да продължа да работя още по-усилено върху целите си и да се справям с многобройните предизвикателства.

Какво Ви мотивира да развивате бизнес в рурална среда като Босилеград, където възможностите са ограничени, но потребностите на хората са големи?

Основният ни мотив със съпруга ми е да създаваме възможности и да предлагаме работа на местните хора, за да имат от какво да изкарват прехраната си тук, за да могат да останат на бащините си огнища, там, където са им корените, където са най-силни, сред свои хора, роднини, близки и приятели. Тази мисия започнахме преди почти три десетилетия, понеже отдавна ни стана ясно, че развиването и укрепването на бизнеса е единственият начин да се намали миграцията, която заплашва напълно да обезлюди нашите краища.

Какъв е най-големият принос, който смятате, че Вашият бизнес носи на местната общност?

Освен че осигуряваме пряка работа на нашите служители, които в момента са между 90 и 100 души, чрез изкупуване на дървесината косвено даваме възможност на нашите доставчици, които са над 100 и са собственици на частни гори, да имат работа и да осигуряват прехраната на своите семейства. Това не са само 200 души, а над 200 семейства или 700-800 човека, които живеят в Босилеград, и това не е никак малко, имайки предвид колко е населението на нашето градче. И ако продължим по-нататък, това са пациентите на нашите местни лекари и медицински сестри. Това са клиентите на местните заведения и магазини. Децата на нашите служители са ученици на местните учители и детската градина. Така се задвижва колелото, което създава една общност в една среда.

Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате като жена предприемач в малък град? Как ги преодолявате?

В малките и недостатъчно развити райони всичко е трудно. Когато се намирате на такова място и сте отдалечени от всичко, каквото и да правите, е истинско предизвикателство. Това изисква много труд, енергия и „мъжка“ работа. Ако сте жена, това е допълнително изпитание. В една малка, традиционна среда жената трябва да балансира всички роли. Но за да успее и оцелее, трябва да е наясно с това какво иска да направи, да има екип, който да я подкрепя, и да върви смело към целта. Аз постоянно повтарям, че ролята на жената е от жизнено важно значение, понеже там, където е жената, там е семейството, там са децата, там е семейното огнище. Жената е „стълб“ на семейството. Тя винаги е носила тежестите на собствения си гръб, така е било през вековете и нищо по-различно не е и сега. Затова според мен трябва да се подкрепят жените, да имат възможност да намерят работа в своето населено място, за да могат да се грижат за домовете, семейството, родителите и близките си.

Кои са целите, които си поставяте за бъдещето? Какви нови идеи или проекти искате да реализирате за развитието на Босилеград?

Ние, като семейна компания, ще продължим мисията си да развиваме бизнеса, да предоставяме възможности за работа на местните хора и да опазваме околната среда. Още по време на мандата ми като народен представител в Народното събрание на Република Сърбия подадох инициатива за коридор „Власина“, който ще свърже двете главни магистрали в Сърбия и България и ще премине през Власина и Босилеград, като ще улесни и реши много проблеми, които в момента са сред най-сериозните инфраструктурни предизвикателства. Това ще даде нов шанс и ново бъдеще на Босилеград. Това може да се осъществи само ако и двете държави, Сърбия и България, застанат зад този проект и проявят желание да го реализират. Ако има желание и от двете страни, със сигурност ще се намери начин за реализация, при положение че има толкова много европейски проекти, които дават такава възможност. Също така е много важно в бъдеще да се запази чиста околната среда, която ще донесе нови възможности на районите, които я притежават.

Какви надежди имате за младите хора в Босилеград? Какво бихте им посъветвали, за да останат и да се развиват тук?

Когато си помисля за силно изразената миграция на младите хора и цели семейства, сърцето ми се свива. Но, от друга страна, те не са виновни – виновни сме ние, че не сме им осигурили възможност да имат с какво да се занимават в родния край. Предполагам, че повечето от тях биха искали да останат на бащините си огнища, но нямат възможност да си намерят работа. Радващо е, че в последно време все повече млади хора решават да останат в България, вместо да търсят препитание на Запад. Колкото са по-близо, толкова по-добре – и за тях, и за техните близки и родители. Тъй като в последно време все повече хора могат да работят дистанционно, това е чудесно решение, за да могат младите да работят от дома. Още по време на мандата си като народен представител в Народното събрание подадох инициатива за изграждане на инфраструктура за по-бърз и по-качествен интернет. Този път инициативата ми беше приета и подкрепена, и благодарение най-вече на професионалистите от Телеком, започнаха действия за инсталация на оптичен кабел за интернет. В момента проектът е към своя край. Това създава нови възможности за младите хора в дистанционното обучение и работа от дома, което е отлична възможност.На младите бих посъветвала да не се отказват от своя край, да набират знания и опит и да започнат да развиват собствен бизнес в Босилеград. В 21-ви век сме, век на технологии, интернет и комуникации, така че все по-малко е важно къде се намирате, а какви знания и способности притежавате. Когато има идеи и желание, възможностите са неограничени, а младите хора точно това притежават.

Смятате ли, че има достатъчно подкрепа от страна на държавата за хората, които искат да развиват бизнес в по-слабо развитите райони? Какво според Вас може да се направи, за да се подобрят условията?

В момента съществуват определени програми, които трябва да насърчават и подкрепят развитието на бизнеса в най-слабо развитите райони, но те не са достатъчни, така че и резултатите са почти незабележими. Едно от условията е решаването на инфраструктурните проблеми. Второ, необходими са данъчни облекчения и намаление на осигуровките, и трето, нужни са субсидии и кредити с ниски лихви. Местните работодатели трябва да са в центъра на вниманието, защото те винаги имат по-голям интерес от другите да успеят и оцелеят там, където са.
Босилеград вероятно вече няма сили сам да се справи с всички глобални предизвикателства. Ако искат да го запазят, това могат да го направят съвместно двете държави – Сърбия и България, насърчавайки инвеститори в Босилеград.

Какви са перспективите за местната общност в Босилеград според Вас? Как бихте искали да изглежда градът след няколко години?

Миграцията на младите е голяма опасност за нашата общност, а последиците са все по-изразени. Това е проблем на глобално ниво, но при нас е много по-интензивен. В момента смятам, че трябва спешно да се намери възможност и да се даде шанс на хората, които реално нямат работа, а се намират в „социални нужди“, които са на средна възраст и все още имат потенциал за работа. Повечето от тях са жени и на тях им трябва работа, и то работа в реалния бизнес сектор, да могат да си изкарват поминъка, да си задържат семействата, да си пазят корените, традицията и обичаите. Имаме заводи, които не работят, а които спешно би трябвало да се активират.

След получаването на тези престижни награди, какво Ви вдъхновява да продължавате? Какви са личните Ви надежди и амбиции за развитието на региона?

И двете награди са престижни и двете са ми при сърце. Целта е еднаква – да продължавам да се боря за своя роден край, за поминъка на хората, за опазване на нашата идентичност, нашите корени, традиции и култура.

И накрая, ако имахте възможност да отправите послание към хората в Босилеград, какво би било то?

Да не се отчайват, да не се предават, да взимат съдбата в свои ръце. Макар и да сме отдалечени от големите центрове, нашият град има много предимства. В забързаното ежедневие, да имаш едно спокойно кътче, където си обграден от свои, близки и приятели, да си свой на свое, е голяма работа. Прекрасната природа около нас, благоприятният климат, хубавите планини, възможността да имаш почти всичко на една ръка разстояние, близостта на портата към Европа – всичко това дава възможност за един спокоен и уютен начин на живот в днешни условия. Предлагам на хората да погледнат на живота от хубавата страна, да не си мислят, че животът е по-хубав само ако напуснеш родния си край. Нека бъдат по-добри, по-солидарни и по-съпричастни едни към други, нека се уважават и помагат максимално, колкото могат, понеже животът е това, което ни се случва, докато си кроим планове.