В образователната сфера и сред младите таланти, името на Андрия Стоилков се откроява със своите постижения. Първенец на випуска в босилеградската гимназия, този младеж е символ на успех и стремеж. През последните четири години Андрия съчетава отлични постижения с многобройни награди и отличия, затвърждавайки своето място като водещ ученик и бъдещ лекар. Неговата решимост и ангажираност към науката са вдъхновение за всички нас. Виждаме го като бъдещ лидер, чието влияние ще простира надалеч, съчетавайки почтеност и отдаденост на обществото. Интервюто с Андрия не е просто разказ за успехите на един млад човек, а е откровение за стремежите и визията му за бъдещето. Прочетете го и се вдъхновете от историята на едно момче, което вече е покорило толкова много върхове и е готово за още по-високи полети.
Как се чувстваш като първенец на випуска за втори път, след като беше първенец и в осми клас?
Чувствам се отлично, тъй като това е доказателство, че съм се винаги старал да дам своя максимум. Използвам възможността да изразя своята дълбока благодарност към семейството ми, преподавателите и съучениците, които ме подкрепяха и вдъхновяваха през целия този път.
Все още ли имаш намерение да следваш медицина? Ако не, какво предизвика промяната в плановете ти?
Да, все още планирам да следвам медицина. Това е област, в която виждам себе си и за която се подготвям вече 5-6 години. Медицината е хуманна професия, чиято цел е да помага на всички, независимо от индивидуалните им различия.
Какви са следващите ти цели и амбиции след завършването на гимназията?
Първата ми основна цел е да се запиша в Медицински университет – София или Медицински университет – Пловдив, където бих искал да изучавам медицина. В допълнение, се надявам да продължа да постигам успехи, като целта ми е един ден да стана добър лекар и добър родител.
Кои са най-запомнящите се награди и отличия, които спечели през последните четири години?
През последните четири години съм участвал в различни състезания по различни предмети и съм постигал високи резултати: – шесто място на Републиканско състезание по биология ; – трето място на Републиканско състезание по български език и литература ; – четири години съм бил първо място на състезанието „Мислиша” ; – трето място на Международния конкурс „Свет без рата – деца говоре”.
Кое постижение те направи най-горд и защо?
Несъмнително е това Републиканското състезание по биология, понеже съм тук наистина дал всичко възможно от себе си. Това не е състезание за което съм се готвил няколко месеца, а става въпрос за години труд и работа. Да бъдеш в шестте най-добри ученици в страната, докато си от малко място, за което едва някой да е чувал, е наистина голям успех. За това състезание имах много голяма подкрепа, което беше един от факторите за отличен успех.
Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъска през гимназиалните години, и как ги преодоля?
През гимназиалните години се сблъсках с няколко трудности, от които най-голямото предизвикателство беше управлението на времето за подготовка за състезанията. Въпреки това, успехите превърнаха тези трудности в хубави и радостни спомени. Преодолях ги с неотказване и упоритост.
Имало ли е момент, когато си искал да се откажеш? Какво те мотивира да продължиш?
В трудните моменти, когато искаш да се откажеш, дисциплината и характера на човека излизат на преден план, и това е нещо, което ти дава сили, както на мен в случая.
Каква роля изиграха твоите учители и семейство за твоите успехи?
Те бяха неизчерпаем източник на мотивация и помощ, винаги са ме връщали на правия път, когато съм се отклонял от него.
Има ли някой конкретен учител или човек, който те вдъхнови и подкрепяше през годините?
Всички преподаватели са ми предали ценни знания, и не обичам да изтъквам конкретни учители, понеже всички са ми помогнали по някакъв начин. Но в моята бъдеща сфера преподавателите, на които най-често съм се доверявал, са преподавателят Мирослав Александров, който в мен подкрепи интереса към биологията и медицината, и и класната Снежана Стаменова, с която продължих този процес и която винаги ме подкрепяше в начинанията ми.
Как съчетаваш учебните задължения с личните интереси и хобита?
Независимо от задълженията на училище, винаги съм намирал време за спорт и тренировки, тъй като здравето е най-важното за всички останали дейности в живота.
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
През свободното време обичам всякакъв вид на спорт, тренировка, но и да се усъвършенствам в областта на медицината, гледайки различни видео уроци и четейки книги.
Как си представяш себе си след пет години?
След 5 години себе виждам като студент, който е активно участвал в общността и е бил част от усилията за подобряване на здравеопазването. Също така, ще се стремя да продължа да се развивам лично и професионално, изграждайки кариерата си в областта на здравеопазването и придобивайки нови умения и знания.
Какво мислиш, че ще бъде най-голямото предизвикателство, с което ще се сблъскаш в бъдеще?
Най-трудните процеси ще са да стана добър лекар и добър родител. Идвете неща изискват дългосрочна работа и всеотдайност, като те са едни от най-важните сегменти в живота.
Какъв съвет би дал на учениците, които следват твоя път?
Никога не се отказвай! За най-добрите резултати трябва силно да се изпотиш. Помогни винаги на другите, когато имаш възможност.
Екипът на Глас Пресс пожелава на Андрия успех и вдъхновение по пътя към мечтите му!
Издвој новости на српском
