Вторият и третият ден на младежкия обмен на тема: „По-добро дигитално и устойчиво бъдеще на младите хора в Европа, чрез насърчаване на многообразието и развитие на транформативни умения“ [2020-1-BG01-KA105-078703], преминаха в срещи с вдъхновяващи събеседници, интерактивни сесии и групови упражнения.
Председателят на Фондация Българска Памет – д-р Милен Врабевски привества младежите от България, Сърбия и Албания, като подчерта важността на ключовите умения, свързани с цялостната цифрова и зелена трансформация на икономиката и обществото. „В условията на пандемия се изисква от всички ни да мислим нестандартно, да мислим за ближния и за нашите съседи. Всеки трябва да осъзнае своята роля, защото само тогава е в състояние да управлява и променя живота си, имайки уменията да работи с другите и за другите, изграждайки заедно бъдещето на държавите си и континента Европа“, сподели д-р Врабевски.
Вторият ден от програмата на събитието включваше онлайн презентация на тема: “Уменията на младия иноватор и предприемач в контекста на нисковъглеродната, кръгова икономика”, изнесена от Димитър Стоянов, платформа “Енергийна киберсигурност”.
Г-н Стоянов сподели с младите участници, че кръговата икономика е реалност, към която трябва бързо да се адаптираме. Необходимо е да осъзнаем, че природните ресурси са ограничени и в даден момент те просто няма да са налични. Имаме нужда от възприемане принципите на кръговата икономика и от изграждането на модерни производства, които ефективно да използват ресурсите. Консуматорското поведение от типа „произведи – използвай – хвърли“ ще е неприложимо в близко бъдеще. Изграждането на кръгова икономика е важна стъпка към постигане на глобалните цели на устойчивото развитие и резултатите, очаквани в рамката на екологичната политика на ЕС – Зелената сделка и превръщането на Европа в първия климатично-неутрален континент до 2050 г.
В края на своето изложение, г-н Стоянов подчерта необходимостта от иновативен подход за осъществяване на зелената и дигиталната трансформация, които глобалната пандемия КОВИД–19 допълнително ускори.
Следващият панел от програмата “Млад иноватор в сферата на здравеопазването, екологията и цифровизацията“ продължи с работа на участниците по групи. Те бяха
разделени на 6 отбора, като във всеки от тях имаше представители и от трите държави.
Екипите имаха задачата да изготвят проекти за иновация в областта на Здравеопазването, Дигиталните технологии и Екологията. В резултат на екипната дейност, участниците успяха да се опознаят, да комуникарат по между си, да разменят идеи да положат усилия за постигане на обща цел. Сред генерираните идеи за иновации бяха: създаване на приложение за електронно закупуване на лекарства; създаване на машини, преработващи маски за еднократна употреба; спестяване на енергия с преносими слънчеви батерии за телефони и таблети.
Третият ден програмата продължи със сесия на х.пр. д-р Моника Панайотова, катедра Международни отношения, УНСС-София, член на Консултативния съвет на Фондация Българска Памет, на тема: „Онлайн комуникация и анализ на съдържание в интернет
Социалните медии –нова форма на комуникация в интернет“. От алгоритмите на социалните медии, през платформата за гражданско участие в конференцията за бъдещето на Европа (https://futureu.europa.eu/) и „Часът на земята“ , младите участници придобиха нови знания и умения за онлайн комуникация. „Използвайте възможността да споделите своето мнение в каква Европа искате да живеете и за каква Европа мечтаете. Всеки от вас е важен за бъдещето на Европа и за съхраняване на нейните природни ресурси“, отправи призив д-р Панайотова.
Следващата панелна сесия бе посветена на: „Корпоративната социална отговорност в контекста на устойчивото развитие с Д-р Марина Стефанова, “CSR advice box”. Тя сподели с младите участници, че „Всеки има роля в изграждането на по-устойчиво бъдеще и глобалните цели на ООН са ясен пример от къде, какво и с кого да започнем.“
„Възможностите за младите хора в процеса на трансформация на икономиката на ЕС към Зелен преход“ бяха във фокуса на внимание на Д-р Младен Ламбев, бивш Координатор на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 г.
Той сподели с младежите, че: „Индивидуалният принос на всеки към опазването на околната среда и прехода към зелена икономика е от решаващо значение. Амбициозните цели на т.нар. Зелената сделка могат да бъдат постигнати само чрез промяна на начина на мислене и поведението ни.“
За завършек на наситения с емоции и положителни впечатления ден, бе проведена интерактивна игра (от платформата https://www.eubgschool.eu/bg/ и адаптирана за целите на проекта): „Моето разбиране за изменението на климата. Колко риба да уловя?“, целяща изграждане на екологична култура, знания за ЕС и формиране на личностно отношение към околната среда сред младите участници.
Източник: bgmf.eu
Издвој новости на српском
