Избори в Молдова: Русия залага на левицата, но според анкети ще спечелят прозападните сили, пише „Комерсант“

В предсрочните избори за парламент на Молдова на 11 юли Русия залага на блока от социалисти и комунисти, но анкетите обещават победа на прозападна партия, подкрепяща президента Мая Санду, пише руският в. „Комерсант“, предава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2442737

Основните конкуренти са прозападната Партия на действието и солидарността (ПДС) и коалицията между Партията на социалистите и Партията на комунистите. Мая Санду, основател на ПДС, спечели президентските избори през ноември срещу проруския политик Игор Додон, но страната е парламентарна република и държавният глава има нужда от опора – мнозинство в законодателния орган, обяснява изданието.

Социалистите градят кампанията си върху антизападни и антинатовски лозунги; заедно с комунистите те минаха вчера в шествие през Кишинев начело с двама бивши президенти – Игор Додон и Владимир Воронин. Социалистът Додон и комунистът Воронин критикуват Мая Санду заради топлите й отношения със Запада и я обвиняват, че е зависима от външните си партньори.

В апарата на Санду действат „хора, управлявани от чужбина – американци, европейци, румънци. Наша задача е парламентът (.. .) да остане независим и да служи на народа“, заяви Додон на вчерашната проява.

Додон е кандидат на Москва, която от 2014 г. подкрепя и него, и партията му в политически и информационен план. Благодарение на тази помощ социалистите получиха преди 7 години четвърт от местата в молдовския парламент, а през 2016 г. и президентския пост, който обаче изгубиха през ноември. Додон вижда в сегашната кампания възможност за реванш, но според анкети партията на Санду може да вземе 50,5 на сто от гласовете и да събере парламентарно мнозинство.

Социолозите прогнозират за блока от социалисти и комунисти 32,5 процента от гласовете, посочва вестникът. Според негов източник в ПДС пропрезидентската сила разчита на 58 кресла в 101-местния парламент, тоест да вземе цялата власт в страната.

Ако се сбъдне тази прогноза, в Молдова ще се повтори ситуацията от 2001 г. Тогава комунистите взеха конституционно мнозинство в парламента, избраха за президент Владимир Воронин, назначиха свое правителство и получиха възможността да решават нещата, без да се съобразяват с опозицията. Те управляваха до 2009 г.; според допитвания избирателите и днес смятат този период за най-добрия в историята на независима Молдова, а Воронин – за най-добрия държавен глава досега.

Воронин изглеждаше проруски лидер, но тогава избухнаха и най-шумните конфликти между Кишинев и Москва. През 2003 г. Молдова, която бе помолила Русия за помощ в уреждането на приднестровския конфликт, отказа да подпише съгласувания с Кремъл и Тираспол план за реинтеграция на самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република, разработен от Дмитрий Козак, днес заместник-шеф на кремълската администрация. След това Русия наложи ембарго върху молдовските вина и двустранните отношения за дълго време се влошиха. Сега Москва се надява, че Владимир Воронин няма да позволи Молдова да излезе от руската орбита, заключава „Комерсант“.