Пет години по-късно, кметът Владимир Захарийев и председателят на Националния съвет Стефан Стойков се опитаха да използват поредното идване на вицепрезидента г-жа Илияна по покана на КИЦ-а в Босилеград, за да се присламчат отново и да си възстановят загубеното доверие на официална България.
Тазгодишното честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност в Босилеград се проведе на няколко места и по различен начин – от пародиен обред тип селска служба по повод „Св. Чирило и Методије“, със зелници и квасено мляко, чалга и хоро на поляната пред черквата, до посещение на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова по покана на КИЦ-а, тържествени слова, гостуване на елитно Софийско училище и концерт духовни и родолюбиви песни на хор „Български гласове”.
Чест прави на Вицепрезидента г-жа Илияна Йотова от стотиците възможни покани за 24 май в България и чужбина, да се отзове точно на поканата на КИЦ-а и да дойде в Босилеград за да окуражи хората, които все още отстояват българската просвета и култура.
Нека да припомним. Честването на Деня на светите братя Кирил и Методий започна през 2007 година в село Извор като съвместна инициатива на Граждански комитет „Западни покрайнини” и КИЦ „Босилеград” – пред Килийното училище и черквата в с. Извор, на мястото откъдето през 1832 г. започва просвещението и възраждането на Краището.
По известните методи на едни служби за неутрализиране на нежелани от властта прояви, вече на следващата година кметът и подопечните му общински служители със свещеника направиха дублиращо честване според техните си представи за култура и просвета със сръбска чалга, скара, бира и съответните антибългарски послания. В следващите години Гимназията и Основното училище също почнаха да честват „Св. Чирило и Методийе”, а после и Просветното министерство на Р. Сърбия прие 24 май за училищен празник.
По същото време борбата срещу българските организации, чиято цел е именно българската просвета и култура се ожесточи. Даже преследването на дейността на КИЦ-а залегна в годишните планове на „ветераните” от Съюза на бойците, финансирани от общината. С общински средства, те построиха паметна чешма на три крачки от паметника на Левски в Босилеград и започнаха отново да честват „8 септември – ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация” със съответните антибългарски слова на набедените югославски партизани.
Българският бизнес, който поиска да приватизира и да предложи работа и поминък на хората, буквално бе изметен от Босилеград. Образованието на български език, информирането и свободата на словото съвсем затънаха. Отбелязването на гибелната дата на Левски в интерпретацията на кмета Владимир Захарийев се превърна в един „прекрасен ден” за „нашия съгражданин Васил Левски”!? На КИЦ-а беше забранено полагане на венци и цветя пред паметника на Левски с полицейска демонстрация на два автобуса жандармерия за борба с масови безредици специално изпратени от Белград. Заваляха съдебни производства срещу КИЦ-а и Демократичния съюз на българите по доноси на агенти на БИА. Утвърдените български правозащитни организации и личности, въпреки европейската си легитимация, бяха оплюти като „чуждестранни агенти” и „българи за пари” на издръжка на София. Екологичните проблеми достигнаха заплашителни размери и сериозно застрашиха речните и питейните води, а с това и здравето и живота на хората.
Лека-полека, в Босилеград се установи феодален начин на управление. Кметът най-нахално си присвои правото да използва официалната българската политика към българите в чужбина, за да урежда българско гражданство, да води кандидатстудентски кампании и лечение на българи от Босилеград на Военно-медицинска академия с цел предизборен ПР и да прави популистки партийни изказвания от типа на „моят брат Бойко”, с което злепоставяше българския премиер пред опозицията му.
Чашата преля през 2017 г. при отбелязването на 100-годишнината от Погрома в Босилеградско. Идеята на българските организации беше да се почете паметта на невинните жертви, избити от паравоенното формирование на Коста Печанац на 15-16 май 1917 г. с поставяне на паметна плоча с имената им и в присъствието на представители на двете държави в знак на национално помирение, уважение към българското малцинство, добросъседските отношения и членството на Сърбия в ЕС.
Тогава маските паднаха. Кметът категорично отказа поставянето на паметната плоча. Още повече, отказа да приеме вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, която дойде по този повод в Босилеград. Полицията в Босилеград показно конфискува едната паметна плоча на 24 май 2017 г., на другата година конфискува и втората паметна плоча на границата. В отговор, България оттегли доверието си от кмета и тогавашен председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захарийев. Широко отворените врати на българските държавни институции в София изведнъж се затвориха за него. Видимо се забеляза отсъствие му при срещата на двамата президенти Александър Вучич и Румен Радев в Белград и Цариброд през 2018 и 2021 г. Вучич разпореди плочите да бъдат върнати, с което си изми ръцете и стовари вината за тяхното задържане върху Владимир Захарийев. И въпреки това, нито една от тях все още не е поставена.
Пет години по-късно, кметът Владимир Захарийев и председателят на Националния съвет Стефан Стойков се опитаха да използват поредното идване на вицепрезидента г-жа Илияна по покана на КИЦ-а в Босилеград, за да се присламчат отново и да си възстановят загубеното доверие на официална България. Дори без да й се извинят за гафа от 2017 г., когато отказаха да я приемат. Ей така, тихичко, по терлици, без да променят нищо в поведението си, те се опитаха да се примъкнат сякаш нищо не е било. Да получат всичко и да не дадат нищо. Студеното здрависване на г-жа Йотова пред Гимназията със самопоканилия се кмет и предложението на Стефан Стойков за среща в Президентството, е поредният опит хитричко да се мине между капките, без обаче да се промени антибългарската и антиевропейската същност на политиката срещу българското малцинство в Западните покрайнини. Нещо, много наподобяващо на това, което наблюдаваме и в Северна Македония.
Разбира се, ние нямаме нищо против нормализирането на отношенията на Босилеградските управници с официална България. Проблемът е, с какво ще отидат те при президента и какво друго могат да му предложат освен яростно бръщолевене срещу „българите за пари”, които ги злепоставят по медиите? Нека да сме наясно – целта на тяхната среща с президента, премиера, Народното събрание или който и да е друг, не е да поискат помощ за българите в Босилеград. Не, те просто искат легитимиране от страна на българската държава на тяхната антибългарска политика в Босилеград. Те искат само снимка с официалните български държавни представители за да си я сложат на календара и да впечатляват простолюдието с нея.
По принцип, много е трудно да се спечели веднъж загубено доверие, но не е и напълно невъзможно. След пет години прекъснати отношения с България, босилеградските управници би трябвало да са си направили съответните изводи, но нека отново да им припомним това което не бива нито за миг да забравят.
– Не можете да спечелите доверието на България и същевременно да водите специална война срещу КИЦ-а, Демократичния съюз на българите, ГЛАС ПРЕСС и други български организации и личности, които са широко известни и добре приети не само в България, но и в Брюксел. С други думи, преди да уреждате отношенията си с България, първо трябва да си уредите отношенията с КИЦ-а.
– Не можете да спечелите доверието на България и да продължавате да водите специална война срещу българският език, българската култура, българската именна система, българската история и нейното изкривяване и фалшифициране. В този смисъл, за оздравяване на отношенията с България би било полезно час по-скоро да поканите български държавни представители на откриването на паметната плоча с имената на жертвите от Погрома в Босилеградско на 15-16 май 1917г. Също така, би било много полезно да престанете да дублирате културните манифестации и прояви каквито са 19 февруари, Великденският фестивал, честването на 24 май в Извор, Деня на народните будители и пр., да ги чалгализирате и изпростявате. Това не е ваша работа ,освен когато ви поканят да гостувате или да поздравите гостите. Имате си достатъчно проблеми за решаване с пътната мрежа, водопровода, сметосъбирането, екологията, безработицата и пр.
– Не можете да спечелите доверието на България и на българските културно-просветни организации в Босилеград, докато четете антибългарски слова и трупате пластмасови венци и цветя в коритото на чешмата до паметника на Левски по повод „Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация” – дати наследени от умрялата югославска историография. В Босилеград наистина е имало окупация, но тя със сигурност не е нито фашистка, нито българска. В този смисъл е добре да си помислите, дали преди да изпратите поканата за среща с представители на български държавни представители, не е по-полезно да промените имената на улиците на двамата комунистически престъпници Георги Димитров и Йосип Броз Тито.
– Не можете да спечелите доверието на съвременна и европейска България докато ограничавате свободата на словото и преследвате партиите с национални, демократични и проевропейски възгледи и които първи разпознаха проблемите на българското малцинство в разпадаща се Югославия.
– Не можете да спечелите доверието на България като изнудвате, рекетирате и преследвате българския бизнес, който идва в Босилеград с благородното намерение да предложи работа и поминък на местното население.
– Не можете да спечелите доверието на България като давате рудодобива на чужди компании, които застрашават околната среда в Босилеградско и пограничните райони в България със замърсяване на речните и питейните води, почвата и въздуха.
– В никакъв случай на срещи с български, европейски и американски представители не използвайте зелници, баници, спържа, шарени селски торби, вълнени чорапи и домашна джанковица. Освен че ставате за смях, излагате цялото българско малцинство, което представлявате. Вместо това, направете някоя по-прилична монография за Босилеград през вековете и днес. Би било поучително и за вас, и за гостите, на които ще я подарявате. И още, в никакъв случай не отваряйте темата за „чуждестранните агенти, „българите за пари”, „сепаратистите” и пр. глупости, които иначе сте свикнали да използвате където ви скимне. Това не само няма да ви свърши никаква работа в София, а напротив – ще ви изложи. Решението е много просто. Ако вицепрезидентът Илияна Йотова се отзовава на поканата на КИЦ-а по повод 24 май, не се отзовава на поканата на кмета и председателят на Националния съвет на българското малцинство, а председателят на Националния и директорите на училищата не се отзовават на поканата на КИЦ-а, тогава е ясно кой на кого няма доверие и как може да го спечели.
– Би било полезно също така сръбските свещеници да се въздържат от политическите проповеди от позициите на Светосавието и на Сръбската радикална партия по време на погребения в Босилеградско и особено по време на посещения на български посетители на българските светини в Босилеградско. Все пак, ние българите имаме достатъчно познания по теология, православие, история и политика и нямаме нужда от надути проповеди на радикални партийни активисти облечени в мантии.
И на края, но не на последно място, за култивирането на нови, искрени и добросъседски отношения между България и Сърбия, както и за европейското бъдеще на Сърбия, би било изключително полезно да се прекрати военната пропаганда от времето на Първата световна война, фалшификациите за т.нар. „Топлишко въстание”, „Сурдулишките мъченици” и други националистически измишльотини, които непрекъснато подгряват говора на омразата и подкопават усилията за стабилизирането на Балканите и тяхната европейска перспектива. Времето бързо минава. Може много скоро пред членството на Сърбия в ЕС да се изпречи Коста Печанац или поп Мита, както пред членството на Северна Македония се изпречиха Гоце Делчев и цар Самуил. /БГНЕС
–––––
Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград.
Анализът е написан специално за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
