Затвори очи! Какво виждаш? Виждаш ли безкрайната вселена, чиято част си ти? Осъзнаваш ли колко си велик, само защото си незначителна прашинка в космоса и колко си нищожен в сравнение с него?
Толкова далечни краища е готов да опознае човешкия ум! Толкова неразблудени тайни да разгадае, а самият той да остане неразрешена загадка! Започва от звук, от буква, от число, засилва се и тича напред, опитва се да достигне своето време на развитие, опитва се да бъде фантом, да бъде предвестник на едно по-светло бъдеще. Всеки от нас е създаден с целта да опознае своя свят. Всички ние сме оставени самотни да витаем по неизвестните лабиринти на живота, загубени да търсим своя изход в задънени улици, да търсим светлина в тъмните простори и да гледаме към звездите, когато сме затънали до гуша в калта. През целия си път на съществуване ние се адаптираме към апокалиптичните промени, свикваме с рязките кръговрати на съдбата, с непредсказуемото и хаотично течение на живота. Научили сме да се променяме, да разсъждаваме, да се развиваме и винаги да вървим напред. Но нямаше да постигнем нищо, ако не бяхме започнали да учим. Даже когато в ръцете ни бяха подадени камък и пръчка, ние не успяхме да запалим огън, защото не знаехме, че той може да съществува. Сега сме стигнали немислуемо далеч, развиваме технологии, които създават човекоподобни, наречени роботи, научихме да се борим против непредсказуемите природни бедствия, започнахме да пътуваме сред необятните простраснтва, да навлизаме в други измерения, да намираме тайни светове. Разбрахме, че в основата на всичко стои науката. Видяхме, че само знанието може да ни издигне толкова далеч, за да видим скритите и неопознати хоризонти. Единствено то ни позволява да осъзнаем своята реалност, да сигурно и самонадейно стъпваме по хлъзгавите пътеки, които ни подлага живота. Нашият умствен багаж е съкровището, което ще носим по време на цялото съдбовно пътешествие, а то ще ни последва и във вечния ни мрак. Знанието е като блестяща падаща звезда, чиято светла следа са нашите мисли. Следа, която ще блести завинаги, и след самите нас, огрявайки тъмните ни и безжизнени клетки. То е богатството на един истински човешки идеал. Не познава граници, не познава окови, робство, смърт. То е самата вечност. Ценност, която придобива на значение с всяка наша нова мисъл. Нематериалната ни скъпоценност. То е нашата основа, нашата реалност, бъдеще, то създава нашият сваят. Личността ни расте с него, нашият кръгозор се разширява, цяли вселени се разгръщат пред нас, а ние с разширени ръце политаме към тях. Колкото по-нависоко се целим, толкова е по-голяма възможността да улучим звездите, обаче небето е изпълнено с празно пространство. Въпреки, че опита и познанието ни позволяват да опознаем цялата доблест на нашия свят, те ни показват и тъмните страни на действителността. Те разбиват заблужденията и изтриват наивните ни гледни точки, унищожават неизвестността предлагайки ни обективни решения.
След като нашето съкровище премахне страхливата и оскъдна паяжина, ще можем смело да погледнем истината в очи. Развивайки знанието до една превъзходна степен, разбираме колко по-величествени неща има от самите нас, проумяваме своята дребнавост, но точно това ни прави велики – способността да осъзнаем незначителността си и опитите ни да станем полезни на света.
Радица Божилова
Издвој новости на српском
