Обичаите на българите от Тараклия бяха представени на Международния фестивал на зимните обичаи „Capra, Turca, Breaza“ за втори път. Събитието се провежда за шести път в молдовското село Крихана Веке. Актьорите на градския Театър „Смешен петък“ показаха пред участниците от Молдова, Румъния и Украйна традиционния обред „коза“ и „дефилето на кукерите“. Трупата на театъра беше придружена от кмета на град Тараклия Вячеслав Лупов, изпълняващия длъжността директор на театъра Сергей Паслар и от „съхранителя на традициите на град Тараклия“, доайена Иван Боримечков. Вячеслав Лупов поздрави домакина на фестивала – Игор Миклауш, за отминалите празници. Той благодари за веселото събитие със сувенири, символични за Тараклия. Това съобщи самият той в социалните мрежи. Всеки колектив, който показа зимната обредност на своя народ, получи от организаторите грамоти и подаръци.
По традиция, с обреда „коза“ българите в Молдова посрещат Новата година по стар стил (от вечерта на 13 януари до обяд на 14 януари). Корените на обреда се намират в миналото и са резултат на преплитане на култури и обичаи на различни етноси, които живеят в страната. Младежи, девойки и по-възрастни хора се събират в групи, разпределят ролите и отиват, след залез, по домовете да поздравяват местните хора. Човекът, който играе ролята на козата, е скрит под дълга кърпа, върху която е наметнат, обърнат наопаки, овчи елек. В ръцете си той държи пръчка, на която е прикрепена дървена глава с рога, подвижна долна челюст и брада от слама. Всички останали участници, с изключение на лекаря, се обличат като животни с маски. В групата има и гадателка. А изборът на козата не е случаен – славяните винаги са я имали за символ на плодородието.
По време на обреда героите изричат: „Където коза ходи, там жито роди, където коза има рог, има жито куп“. Кулминацията на обреда е песен, в която с преувеличени образи, е нарисувана картина на бъдещата реколта. Песента е придружена от танц, чийто централен момент е „умирането“ и „възкресението“ на козата, символизиращи цикъла на времето, прераждането на природата и триумфа на доброто над злото. Накрая, след общото хоро, стопаните поднасят подаръци на групата, а в „устата“ на козата слагат пари. Подаръците в този обред всъщност са дар за боговете, за да изпращат късмет и щастие на домакините, през следващата година.
/МГ/
Източник: bta.bg