За шарените торби, скутачите и монографиите

0

Вече съм свикнал – щом комшийката тръгне да бере коприви и лобода за зелник, знам, че някоя висопоставена персона я от Сърбия, я от България, я от Япония ще идва в Босилеград. Или пък кметската делегация ще ходи някъде на гости.

Жените дето се водят на трудов договор за по  три месеца в общината, оставят метлите, събират тави и тепсии от комшийките, сучат кори за зелници, събират буркани с квасено мляко, спържа и домашен айвар, мъжете точат от „убавата“ джанковицаа и носят на кмета да се отсрами пред гостите.

Дотук му хванаха цаката, ама нали нещо трябва и да подарят на хората на изпращане! Чудиха се какво да бъде и хукнаха по селата да търсят оцелелите от молците шарени вълнени торби, скутачи, възглавници, черджета и други такива работи в раклите на бабите от преди половин век, някога предназначени за чеиз а сега вече с музейна стойност.

Така беше когато в Босилеград дойде японският посланик Джуичи Такахара. Човекът едва не изпадна в шок когато вместо японското вежливо посрещане с поклон и молитвено склопени ръце, нашият кмет го сграбчи и го изцелува като че ли му е сват! На изпращане му окачи на шията шарената на черни и бели квадратчета торба и два буркана със спържа и айвар и едно шише джанковица. Демек, кой знае къде е тая пустта Япония, човекът ще огладнее, ще извади бурканите от торбата и ще си похапне на някоя сянка край пътя.

Така бе посрещната и сръбската министерша Ана Брънабич. След като я изцелува както си му е редът, кмета й отреза едно парче от зелника с коприви, окачи й домашната шарена торба и през изисканият министерски костюм й запаса една домашна скутача от тия със черните, зелени и лъскаво-жълти ивици. Тя остро миришеше на нафталин, ама няма как – това е срещу молците!

Традицията е много хубаво нещо там където й е мястото – в музеите.

Само че у нас никой не се сети да направи музей или музейна къща и затова нашите старини – музейни експонати се подмятат по мазетата и се разнасят навсякъде включително и по бунищата.

Добре бе, няма ли някой да се опомни, че все пак живеем в 21 век?

При това уж сме познати по многобройните „учени“ на глава от населението. Прахосахме сума ти грешни пари за глупости и никой не се сети да направи една лъскава монография в която да опише всичко значително и забележително за Босилеградският край, да го напечати в една хубава луксозна книга на български, на сръбски и на английски език с която да се представим пред света и особено пред гостите когато идват у нас или когато ние ходим у тях. Можем да я сложим и на компакт диск.

И ако това нещо го подарим на гостите които идват в Босилеград – вече ще сме излезли от землянките и ще сме заприличали на цивилизовани хора.  

Защо да не стимулираме някой по-предприемчив художник да изработи едни по-оригинални сувенири които да се подаряват или продават на хората които идват в Босилеград и искат да си понесат някакъв спомен от него? Така се прави навсякъде по света. Може и някакви миниатюрни предмети: глинени гърнета, стомни, тави, подници, връшници, бакърени предмети от миналото или каквото се сетиш.

И за шарените торби, възглавници, черджета и пр., си има решение. В някоя старинска къща или помещение се прави музейна сбирка в  която се събира и подрежда всичко което има някаква културно-историческа стойност. И когато дойде някой сръбски, български или чуждестран представител, просто го водиме там и с гордост му показваме как са живели нашите предци, как са се обличали, как са се женили и с какво са се хранили – както се прави навсякъде по света.

Само че преди това градът трябва да се поизмете и подреди, черквата и килийното училище в Извор да се лъснат, да се насочи туристическият поток през Босилеград, да се научим любезно да посрещаме хората със зелниците и другите селски и градски манджи и да им предложим удобна нощувка – така както самите ние бихме искали да ни посрещат.  

Иван Николов

Предишна статияObeleženo 18 godina od ubistva novinara Slavka Ćuruvije
Следваща статияИнтересни факти за Великден
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.