Босилеград вече с дни, седмици и месеци се тресе от скандали и не слиза от страниците на българските вестници, портали, информационни агенции и телевизии. Напрежението в градчето на границата между Сърбия и България нараства лавионообразно и не се знае кога ще избухне.
Кмета на Босилеград и Председател на Националният съвет на българското малцинство (БНМ) отказа да приеме вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова!
Това е мега-скандал за кмет на община, която се намира на територията на Сърбия и е населена с българи! Тази постъпка поставя на изпитание българо-сръбските отношения. Поставя на изпитание и подкрепата на България за сръбското членство в ЕС!
При това вицепрезидентката г-жа Йотова, отговаря за българите в чужбина и подписва указите за придобиване на българско гражданство. Същите, които Захариев, нали, ги урежда напълно „безплатно“ в общината и ги носи в Министерството на правосъдието на Р България?!
Когато Генералният консул на Р България в Ниш Едвин Сугарев казал, че ще идва в Босилеград при кмета да уговаря подробностите за посещението на вицепрезидента г-жа Йотова, Захариев извикал на помощ владиката Врански Пахомий!? Някой може да си помисли, че все едно е извикал арменският поп. Само че владиката Пахомий не е който и да е. Той не се занимава с изповеди на прегрешили булки, а нека да си го кажем направо, с политическа и разузнавателна дейност.
Едно малко пояснение.
Генералният консул в Ниш Едвин Сугарев е известен български интелектуалец, поет, писател, яростен антикомунист, демократ, университетски преподавател, депутат в Народното събрание, бивш посланик в Монголия и Индия. Човек който винаги безкомпромисно е отстоявал убежденията си с цената на всичко, включително и с гладни стачки.
Владиката Пахомий пък се прослави в цяла Сърбия с педофилските си скандали с малолетни ученици от богословската семинария. Тия скандали стигнаха на съд и бяха прекратени не поради липса на доказателства, а поради давност! Сръбските вестници писаха, че това го уредил бившият сръбски президент, премиер и партиен шеф на Захариев, д-р Воислав Кощуница. Няма нищо случайно.
Както и да е, Захариев така нагласил работата, та българският Генерален консул Едвин Сугарев и вторият секретар на българското посолство в Белград Юлиян Китипов, уж случайно, да се засекат в кметската канцелария с владиката Пахомий.
И „Пахомията“, както му вика кмета, тръгнал да проповядва на българските дипломати, че паметна плоча на жертвите на Печанац в Босилеград ще има когато българските държавни представители се поклонят (и легитимират!) пред сръбските исторически фалшификации за „българските зверства“ в Топлишката буна и пред паметната плоча на Техническото училище в Сурдулица на която пише, че българите там избили 20 000 сърби?! Така било според сръбското „евангелие“.
Очевидно „Пахомията“ и кмета Захариев са си мислили, че българските дипломати ядат домати с колците, та им подарили и книга за Топлишката буна в която покрай другите глупотевини пише, че българите в Босилеград не са българи, а „българизирани сърби“?!
В края на краищата, вицепрезидентката на Р България г-жа Илияна Йотова дойде в Босилеград и без благословията на владиката и кмета, разгледа изложбата в КИЦ-а и паметната плоча за невинните жертви от Босилеградският погром на 15 май 1917г., даде изявление за медиите и отпътува за Цариброд.
Вестникът на българското малцинство „Ново Братство“, (то си е същото, че и по-лошо от старото комунистическо „Братство“), отрази посещението й в Цариброд, но не и в Босилеград!? Сещате се защо – защото Захариев е председател на Националният съвет на БНМ-то който пък е основател и работодател на „Братство“, и той каквото каже, това е. Свикнал е с община Босилеград и Националният съвет на БНМ-то да се разполага като с частна собственост.
Скандалите не спират дотук.
Захариев не разреши да се постави паметна плоча на невинните граждани избити от четниците на Коста Печанац в Босилеград преди 100 години! Как така ще се петни името на прочутия сръбски войвода на когото в Сърбия се издигат паметници, а в Белград се кръщават улици на негово име?! Голяма работа, изклал трийсетина души, запалил Босилеград и три-четири села! Няма да си разваляме достлука със сръбските четници за това, я. Ако трябва ще сложим паметник на Печанац в Босилеград, но на неговите жертви – не! Комунистите в двете държави един век замитат проблемите, та сега ли ще си вадим кирливите ризи? Било каквото било, карай да върви.
И Захариев разпоредил на полицейският началник в Босилеград да „арестува“ плочата! Началникът скочил, козирувал и изпълнил заповедтта му – заключил паметната плоча в полицията. Даже и бележка не написал по еди-кой си член, от еди-кой си закон е арестувал плочата с имената на жертвите изклани от сръбският злодей Коста Печанац.
Но босилеградчани не се дават. След като полицията прибра паметната плоча, бай Митко Треперски, на инат на кмета, направи цял билборд с имената на жертвите от Босилеградският погром от 1917г. и го опъна на чардака си! Да гледа кмета и да се скубе от яд.
И понеже кмета и председателят на Националния съвет на БНМ-ето си знае, че редакторът на списанието на „Бюлетина“ ще го навре в кучи гъз за всичките тия простотии, се постарал да даде едно „експертно“ мнение в Министерството за информирането и културата на Р Сърбия и да отреже проекта за издаване на „Бюлетина“. Как така в „Бюлетина“ ще пишат такива работи за Коста Печанац и за нашия любим председател на Националният съвет на БНМ-то Владимир Захариев? Това, че редакторът на „Бюлетина“ Иван Николов е носител на наградата на Европейския парламент, няма никакво значение. Батко Владко ще му резне финансирането, та ако ще Сърбия никога да не влезне в Европейския съюз.
По повод арестуването на плочата БТВ сгащила кмета по анцуг в кметската канцелария, а той при липса на други аргументи, се разкрещял в стил: „Кои са бре тия от КИЦ-а и ДСБ? Я да излезат на изборите да ги видя аз! Пет гласа няма да им дам!“
Е, затова е прав. Демократичният съюз на българите загуби местните избори с избирателна бюлетина на която от 31 кандидат-общински съветници 19 бяха с висше и високо образование – юристи, икономисти, инженери, преподаватели, журналисти, студенти и пр.
Спечели ги тогавашният продавач на контрабандни маратонки Владимир Захариев с неговите общински съветници кой с основно, кой със средно образование: селски магазинери, горски пазачи и земеделци изпекли образованието си в казанджилниците. „Вторият човек“ след него пък беше пощальон и председател на Общинската скупщина. Пускаха го от затвора във Враня където излежаваше наказание за финансови злоупотреби, водеше заседанията, подписваше протоколи и решения и на другия ден пак се връщаше в затвора! Всичко било по закон.
Благодарение на 15-годишното управление на тия мъдри общински управници, Босилеград днес е на смъртно легло. Управляващите успяха така да компрометират демокрацията, че вече никой нормален не иска да се кандидатира на избори. И наистина, кой би се състезавал на избори с престъпници? Избори на които общинският избирателен списък е по-голям от броя на жителите на общината!? На които се гласува от името на починалите преди 30 години! На които безпомощни старци се товарят на джипове и се карат като добитък до избирателните секции. И на които кандидат-депутатът Владимир Захариев може да фалшифицира 4 000 декларации и да не отговаря. И може да отменя и преиначава влезли в сила правосъдни решения.
Всичко това се случва в държавата Сърбия.
Босилеград крещи и плаче за временни мерки – разпускане на общинската власт и преждевременни избори под силен вътрешен и международен контрол. Защото иначе умира. Но от Белград, от София и от Брюксел няма ни стон, ни глас.
Иван Николов
Издвој новости на српском
