Ели Юрукова: За Белград Македония и „дезинформираният Радев“ причинили българското „не“ на Сърбия

Не зная дали сръбският президент Александър Вучич е приготвил отговор на въпроса, ако евентуално Бог го попита какво Белград е направил на българите заради възраженията срещу отварянето на Клъстер 3 от процеса на сръбския път към Европа, но затова пък сръбските анализатори и медии знаят причината. Най-скандалното е, че по познатия маниер на дезинформация посочват като главна причина Северна Македония.

Белградският вестник „Блиц“ твърди, че Сърбия плаща цената на добрите отношения с РС Македония, с която България е скарана. В последните 7 години връзките между Белград и Скопие са във възход и Сърбия подкрепя Северна Македония в македонско-българския спор. Според твърденията тук възраженията на България са истинска мистерия, но може би с тези маневри София иска да покаже, че има принципи. Ето не блокира само Скопие, но и Белград, а от друга страна отваря пътя на Албания и Черна гора към ЕС.

След тези свободни и абсурдни интерпретации на Белград на тема РС Македония, наред идва и българското малцинство в Сърбия. Като възможна причина в Белград се посочва и недоволството от положението на българите в Сърбия, но сега тук всичко било наред. Българите в Западните покрайнини имали само икономически проблеми. Председателят на Националния съвет на българите в Сърбия, близкият до властите тук, Стефан Стойков казва, че не разбира българското „не“ за Сърбия, а и никой не го е питал за нищо. Българският президент Румен Радев си сътрудничи с някакви неправителствени организации с по два члена, които го дезинформират. Българите в Сърбия били по-сигурно, по-свободни и по-уважавани, казва Стойков. Според него би трябвало да се намери начин представители от българското малцинство да намерят работа в сръбските служби за сигурност. Вероятно Стойков иска Босилеград, Цариброд и Бабушница да се превърнат в Казабланка.

С тези безсмислици се забравя също, че България не е Сърбия, в която главен командир е Вучич, че има национална доктрина за защита на своите сънародници, а и дезинформациите и контролът върху медиите са сръбска, а не европейска политическа рецепта.

Много пъти сме подчертавали, а Белград се е отнасял с пренебрежение към това, че сръбският път към Европа преминава през България. В сегашната сложна геополитическа обстановка още по-голяма е отговорността на България като европейска членка и точните й оценки за обстановката в съседните държави. Това разбира се подразбира и подадена ръка за помощ и сътрудничество, но само когато е в рамките на европейските ценности.

Нямаме илюзии, че Сърбия се намира в рамките на така наречения „сръбски свят“, който включва РС Македония, Косово, Черна гора и части от Босна. Така че пътят и към европейския свят ще бъде дълъг и труден и ще изисква промени. Всяка друга произволна интерпретация е недопустима и опасна.