На 29 декември 2017г. Центърът за култура в Босилеград изнесе Новогодишен концерт в Голямата зала на Културния дом. Концертът беше ретроспектива от най-успешните изяви на танцовия състав и на хора „Босилеградско славейче” при Центъра за култура в Босилеград.
В препълнената зала босилеградската публика има̀ възможността да се наслади на песните и танците на босилеградските изпълнители. Танцовият състав, под ръководството на хореографа Сашо Радованов, съпроводен от оркестъра, чийто ръководител е Дражен Методиев, обраха овациите на публиката. Хорът „Босилеградско славейче”, подготвен от музиканта Димитър Русев, блестящо изпълни народни песни и вдигна публиката на крака.
Както му е редът, водещите на концерта похвалиха усърдието на Община Босилеград, както и кмета Владимир Захариев, за подпомагането и реализацията на традиционния босилеградски фестивал „Краище пее и танцува”, както и за заделянето на средства за закупуване на музикални инструменти.
Директорът Воислав Божилов лично благодари на спонсорите за подпомагането на реалицацията на културните дейности и акцентира на доброто сътрудничество с Община Босилеград и кмета Захариев.
Концертът, освен за босилеградската публика, беше израз на благодарност към общината и нейния кмет. При похвалните слова за кмета публиката с поглед търсеше неговото присъствие. Уви, кметът не присъстваше на концерта, поради простата причина, че в програмата бях поканен като специален гост аз, Радко Стоянчов, солист на народни инструменти. Разбрах, кметът нямал нищо лично против мене, но като човек, който работи в КИЦ Босилеград, макар че не съм взел участие като изпълнител от КИЦ-а, моето работно място било достатъчна причина кметът да не уважи труда на организаторите и участниците в концерта.
Не аз, а КИЦ-ът е копривата в букета, мухата в супата и камъчето в обувката.
Аз, от моя страна, си мисля, че кметът не е лош човек, напротив – усмихнат, веселяк, вярвам, че е добър домакин, предполагам, било кой да посети неговия дом, няма да остане непочерпен и уважен със съответно гостолюбие.. Но едно е да притежаваш общочовешки качества, а съвсем друго е да управляваш община и отгоре на това да си председател на Националния съвет на българското малцинство. За почти 17-годишно кметуване резултатите са видими. Освен няколко проблясъка в комуналните и културните дейности, пасивите на неговото управление натежават в сравнение с активите. Достатъчно е да се спомене, че смъртността на населението е с около пет пъти по-голяма от раждаемостта, че населението неимоверно намалява, а и обеднява. Това е достатъчен показател, че такова място не е добро за живеене. Реалната безработица расте, явни са нулевата менаджерско-организаторска способност на кмета, тясно партийните интереси, беззаконие, шуробаджанащина, потискане на работните навици на населението, внедряване на малодушие, апатия и усещане за безизходица, страх от утрешния ден, което довежда до посегателства и сaмоубийства, алкохолизъм и нарушаване на моралните и човешки норми. Примерите за последните 17 години са много и налице във всички сфери на обществения живот. Ето най-очебийните: от 600км междуселски и селски пътища в Босилеградска община само 15км са асфалтирани; започнати и недовършени две жилищни кооперации на ул. „Маршал Тито”; недовършена спортна зала, плувен басейн, Рода вода; изгонването на българската фирма „Калинел” от Босилеград, с което бяха оставени без хляб над 100 човека; лошо стопанисване на обществените сгради, незащитено културно-историческо наследство, лоша образователна политика, разпадане на училищните сгради по селата, неуреден пазар на добитък, неконтролируема сеч на горите, замърсяване на водите около мина „Караманица” и обезводняване на района в южната част на общината, което довежда до промяна на флората и фауната на съответната локация.
Да не говорим за политическите гафове около посещението на вицепрезидента на РБългария, Илиана Йотова в Босилеград, изземането на паметната плоча с имената на невинните жертви от босилеградския погром през 1917г. от четата на Коста Печанец, поднасянето на пластмасови венци и цветя пред паметника на Васил Левски, безотговорното отношение към 24-май – Деня на българската култура и славянската писменост.
Примерите са много и очевадни. Затова моето участие на Концерта явно напомна за всички тези пропуски и несвършена работа. А на всички нас желанието беше за миг да забравим горчивото ежедневие и да пуснем лъч надежда за Утрешния ден.
Но както и да е! То и без петел съмва.
Радко Стоянчов
Издвој новости на српском
