Димитър Боримечков – летописец на всичко българско по бесарабските земи. Днес е на 71 години.

Димитър Боримечков – летописец на всичко българско по бесарабските земи. Днес е на 71 години. Димитър Боримечков безкористно и неуморно работи за културното и духовно възраждане на бесарабските българи. Организирал е много културни мероприятия в България и Молдова, написал е стотици журналистически статии, организирал е над двадесет фотографски изложби. Димитър е роден на 1 май 1949 г. в гр.

Тараклия, Молдова. Завършил е журналистика в Кишиневския държавен университет. Придобива известност сред своите сънародници като фотохудожник и с публикации на репортажи и снимки на България във вестниците “Роден край”, (Украйна) и “Родно слово” (Молдова), с издаването на в. “Български глас” в гр. Тараклия, притурката “Светлина“ към районния вестник “Свет“. Той е събирач на българска книжнина, летописец на всичко българско по бесарабските земи, населени с българи, документалист, който подрежда и класира архива на българите, които творят и работят за българската кауза в Бесарабия. Откъс от интервю с Димитър Боримечков публикувано през 2007 година от изданието blitz.bg – Г-н Боримечков, как се чувствате като човек над 55, т.е. на 57 години? – Като че ли не чувствам, че съм на толкова години, на колкото съм. Спортувам, много ходя пеша. Изобщо, усещам се като млад човек. Жизнен съм, винаги в творческо състояние. Мисля само позитивно. Зодията ми е Телец. Разбира се, с рогата – и напред. – Кое в живота ви дава стимул? – Точно това ми дава стимул – желанието ми да бъда на върха, да бъда първи. Спортуването, позитивното мислене, борбеността. А това всичко калява характера. Оцеляването е като че ли в гените ми. Силни са били прадедите ми. Вероятно съм приел най-хубавите им черти. Напук на всичко, вървя по предопределения ми път. – Как се отнасяте към вашето здраве? – Би трябвало да отделям повече внимание и грижи. Човек обикновено мисли: днес съм жив и здрав, утре пак ще има ден – дано да съм не по-малко здрав. Затова понякога стават необратими процеси. Аз съм целият в днешния ден, бързам да успея, затова не полагам много-много грижи за здравето си. Но пък, от друга страна, откровено да ви кажа, чистият въздух, здравословната храна, позитивното в живота ми ме правят все още здрав. А и това, че съм полезен на хората. Общуването с тях ме окуражава. Много положително ме зарежда и ходенето на различни културни прояви тук, в София. Всичко това нито за минута не ми дава време или повод за песимизъм, още повече – да боледувам. – Какво е за вас България? – България за мен е блян. Свята е тя за мен. Казвал съм го това неведнъж. По различни причини. И ще го казвам още стотици пъти.

Независимо от това кой как се отнася към нея и кой какво говори за моята реално съществуваща и бленувана България. – Кои са любимите ви теми като поет и фотограф? – Любимите ми теми са природата и хората като цяло. Сред величествената природа надареният от нея човек вижда красотата й със сетивата си по-различно от другите. Той чрез словото изразява своето възхищение от величието й. А чрез снимката – визуалния красив и неповторим неин образ. Природата на различни места по света е различна. Балканът е толкова величествен, че на човек не му стигат думите, за да изрази своето възхищение от видяното. Но и моят Буджак също е красив – тази равнинна бесарабска степ. Стига човек да съумява да открива тази красота, това, което го вдъхновява. В човека ме интересува как и какво вижда сърцето му. Сетивният му свят, духовното начало ме интересува. Ако съм успял, то това именно и пресъздавам в словото, както и в снимките. – Какво е характерно за литературното творчество на бесарабските българи като цяло? – Общите български корени, чувството им за родина – Молдова или Украйна, за прародина – България. Както патриархалните, така и възрожденските литературни традиции. В тяхното творчество няма откъснатост от корена – българския. От земята, тази, на прадедите ни. И тази – буджакската (“буджак” означава “ъгъл”, географско понятие), в която сега живеят. Живеейки вече два века в Бесарабия, те проникновено пишат за своето Отечество – България. Милеят за него, за славното му минало, както и за нея, за България – сегашната, днешната. Тя им е майка-родина, защото са се родили в нея. – Какво ще пожелаете на читателите на вестник “Над 55”? – Да смятат, че следващите 5 са само за радост – покрай тях вече растат нови поколения. А на тези, които нямат семейство, все още не е късно да го създадат. Според мен животът става по-интересен, когато си над 55. Дано животът Ви да не пристава да бъде интересен и след 71 години! Бъдете жив и здрав за много години!

Снимки:  личен архив на ДБ

Източник: Ирина Богоева