Какво е демокрацията на практика? Нямам предвид сухите теории на академичните познавачи на политическите науки, а живата демокрация. Демокрацията, най-накратко казано е възможността да живееш свободно в рамките на демократично утвърдените обществени норми. Също така да имаш право свободно да избираш и да бъдеш избиран на истински и честни избори. Демокрацията е свободно да пътуваш из нормалните държави и да усещаш, че си нормален човек. И накрая – да имаш право свободно (без това да ти донесе негативи след това) да изразяваш публично своите убеждения и да теглиш една на управляващите когато не ти харесват.
Виждате ли, че във всяко изречение „демокрация” върви заедно със „свобода”? Защо е така? Защото демокрацията без свобода е като Бойко Борисов без телевизии или като руска телевизия без филм за Втората световна война – невъзможно е. Разбира се, в световната история са правени редица комични опити за „друг вид” демокрация – чрез военни или комунистически диктатури, чрез еднолични режими, чрез опити за създаване на „чисти национални” държави и т.н. До един – гротескни и катастрофирали опити.
Ние живеем в годините на най-бруталната хибридна и информационна война от няколко страни срещу ценностите на свободните и демократични държави – и от Путин, и от Ердоган, и от редица други дестабилизиращи фактори. Борбата днес е за бъдещето на Европейския съюз. Тук е ключът. Не са арабските държави, не е Китай, не е постоянната атака срещу американският президент още отпреди той да встъпи в длъжност, не е нищо друго. Борбата е за това каква ще бъде Европа след 20-30 години.
И нека да опишем ясно двата обществени модела, които се борят, за да няма после неразбрали. От едната страна е моделът, в който има свобода и демокрация, където дори и когато има очевидно предизвикано умишлено мигрантско нашествие, се помага на обикновените хора. Западният модел, който продължава да дава социални помощи и да се отнася хуманно с всеки. Модел, в който човекът, неговото достойнство, собственост, работа и личностни права са издигнати в култ и всеки носи равна отговорност пред закона без значение дали е министър или обикновен фермер. Модел, в който всички религии имат свободата да се развиват в рамките на обществените норми.
Другият модел е моделът, в който политическите противници се убиват физически, никой не иска да живее в такова общество, а милиони ежегодно бягат към „лошия” Запад. Държави, които продължават да пръскат безчет пари за информационни войни с фалшиви новини. Моделът на шантажа, на дрънкащите оръжия. Модел, в който всички медии са прислужници и пропагандатори на властта и непрекъснато ваят образи на врагове, защото те без врагове не могат. Модел на общество, в което човекът няма никакво значение и никакви права. Модел, в който човешкото достойнство е заменено от фалшивото „национално достойнство”. Такова обаче няма. Както не може да има и „обществен морал”, защото моралът има само персонални измерения. Общества, в които религията (и източноправославна, и мюсюлманска, понякога – и друга) се използва не за спасение на душите на хората, а като инструмент за постигане на имперски и национални цели.
И когато четете различни пропагандни глупости как лошо се живеело в свободните и демократични държави, задайте си само един въпрос – лично вие бихте ли искали да живеете в Русия, в Саудитска Арабия, в Ирак или в Ердоганова Турция? Съпоставете това с хипотезата да живеете в САЩ, Германия, Австрия или Нова Зеладния. И се наслаждавайте на изкривените от злоба физиономии на ония, които пак ще ви убеждават, колко добър е Путин и колко лоша е Меркел. Защото на избори ние освен с ръцете си, гласуваме и с краката си. И посоката, в която отиваме е една. Борбата обаче е за собствените ни общества и държави. Да не се правим, че не разбираме!
Вярно е, че и в България, и в Сърбия, масово се фалшифицират изборите. Особено местните. Вярно е, че ние все още не сме достигнали европейците. Но е важен изборът къде искаме да отидем. Древната поговорка гласи, че „няма лесен път до мястото, до което си заслужава да стигнеш”.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
