В Скопие се проведе среща на лидерите на държавите участващи в процеса Бърдо-Бриони

Вчера в Скопие се проведе среща на върха на страните участници в т.н. „Процес Бърдо-Бриони“. В тази инициатива участват осем държави, седем от които са част от бивша СФР Югославия, плюс Албания.

Основната цел на процеса е пълното интегриране на страните от Западните Балкани в ЕС, чрез засилване на регионалното сътрудничество, решаване на отворените въпроси, както и засилване на икономическото развитие на региона. Процесът Бърдо-Бриони за първи път се проведе през 2013 г. по съвместна инициатива на президентите на двете държави-членки на ЕС – Словения и Хърватия, в словенския град Бърдо.

На срещата в Скопие, освен домакина – президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, участваха и президентите на Словения Наташа Пирц Мусар, на Хърватия Зоран Миланович, на Албания Байрам Бегай, на Сърбия Александър Вучич, на Косово Вьоса Османи, на Черна гора Яков Милатович, както и тримата представители на президентството на Босна и Херцеговина – Желко Комшич, Денис Бекирович и Желка Цвиянович.

От пресслужбата на македонския президент съобщиха, че във фокуса на разговорите в Скопие са били европейската интеграция на страните от Западните Балкани, младежките политики и изменението на климата.

В декларацията, която беше приета след края на срещата, лидерите от региона изтъкнаха, че препотвърждават позицията си по отношение на политиката на разширяване на ЕС и перспективата за членство на Западните Балкани в Европейския съюз, като най-пряк принос за поддържането на мира и стабилността. Според тях трябва да се засили стратегическия диалог с институциите на ЕС, за да се ускори процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС и да се предотврати пренебрегването на региона. За постигнането на тази цел, както ЕС така и Западните Балкани, трябвало да бъдат готови за разширяване във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 2030 година.

Лидерите от процеса Бърдо-Бриони поеха ангажимент да увеличат усилията си в прилагането на реформите в тяхните държави, насочени към укрепване на върховенството на закона, напредъка, функционирането на демократичните институции и публичната администрация. Лидерите се ангажираха да работят заедно за създаване на атмосфера на взаимно доверие, разбирателство, както и на мирно и трайно разрешаване на неуредени двустранни въпроси.

Същевременно в декларацията, президентите на осемте държави от Процеса, приканват Европейския съюз да обмисли откриването на пътища, които биха позволили на страните от Западните Балкани да получат достъп до специфични политики, инициативи и фондове на ЕС, като по този начин доближат някои от предимствата на членството в ЕС до хората от Западните Балкани още днес.

На краят на форума в Скопие, президентът на Северна Македония Стево Пендаровски проведе съвместна пресконференция с колегите му от Хърватия, Зоран Миланович и Словения, Наташа Пирц Мусар.

В отговор на въпрос от журналисти, дали реформите или решаването на двустранните отношения е по-важно за членство в ЕС, президента Пендаровски заяви, че за Северна Македония е ясно, че директивата на ЕС за добросъседски отношения от 1997 год. е задължителна и тя трябва да се изпълнява. Той изтъкна, че на досегашният път на Северна Македония към членство в ЕС има доста голям дисбаланс между традиционните критерии за влизане в ЕС и двустранните отношения, с поне две нейни съседки.

„През последните три години конкретно, имаме сериозен дисбаланс в този смисъл, защото двустранният проблем с България практически покриваше, за съжаление, целия традиционен европейски дневен ред за членство„. Ние се надяваме, че това скоро ще се промени, защото ако на Западните Балкани настоявате чисто двустранните спорове да бъдат решени, особено ако са основани на история или емоции, тогава нито една държава от Западните Балкани никога няма да влезе в ЕС“, добави президентът Стево Пендаровски.