Българо-гагаузкото село Кубей, Болградски район стана свидетел на значимо събитие – тържествено откриване на паметна плоча по случай 200-годишнината от освещаването църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Паметната плоча е поставена на сградата на Двореца на културата, където първоначално през XIX век е била построена църквата. Местният свещеник отец Виталий отслужи панихида и съвместно с директора на селския музей Михаил Сакали прерязоха лентата при откриването на плочата. Тя е поставена с цел да напомня на жителите и гостите на Кубей за историята и духовното възраждане на региона.
Историята на църквата е трагична, описана в книгата „Кубей: очерци и материали по историята на село Кубей – Червоноармейское в Бесарабия“ от автора Михаил Сакали. Църквата е построена само за три години за сметка на българите и гагаузи енориаши. Строителството е извършено от 1818 до 1821 г. Осветена е на 18 ноември 1821 г.
Първоначално е било планирано да се построи дървена църква върху каменна основа. Но по-късно било решено тя да бъде изцяло камена. Църквата е била гордост на кубейци, впечатлявала енориашите с богатият си иконостас и уникалните стенописи, а камбаните й се чували чак в Болград.
В резултат на земетресение през 1940 г. сградата получава значителни щети, но църквата не прекратява да работи. Едва през 1954 г. с решението на местния изпълнителен комитет сградата на църквата е обявена за аварийна и е предадена на кметството за демонтаж на строителните материали за изграждане на селски клуб.
Разрушената през 1954 г. църква носи непоправими загуби за духовността в селото. На мястото на храма през 1967 г. е построен Дворец на културата. Дълго време в селото нямало дори църковна община, а кубейци са посещавали оцелелите от разрушения храмове в съседните български села.
През 1994 г. енориашите в Кубей се обръщат към местната власт с искане за откриване на енория. След като било получено исканото разрешение, започнали подготвителните строителни работи в сградата, която първоначално е била селска плевня, по-късно училище, а след това шивашка работилница. В продължение на 10 години сградата се преустройва. Откриването на новата църква става на 28 август 2004 г.
Накратко за историята на село Кубей:
Село Кубей е основано от преселници от България през 1809 г. Основните групи преселници са българи и гагаузи, които според исторически данни идват от селата Дърмуш Кьой (дн. Лозево, Шуменско), Ени Махале (дн. Ново Село, Сливенско), Косовча (съвременно Косово, Шуменско) и гр. Шумен. Като административна единица село Кубей е отбелязано на картата през 1814 г. – по това време започват да попълват регистрите.
По данни от 1859 г. в българската колония на Акерманския уезд в Бесарабска област живеят 1497 души (766 мъже и 731 жени), има 262 двора, православна църква, пощенска станция, граничен пост и митница.
Към 1886 г. в българската колония Кубей живеят 2567 души, има 496 домакинства, православна църква, 2 училища, болница, пощенска станция и 6 магазина, в петък се организират пазари.
Според преброяването от 1897 г. броят на жителите нараства до 4038 души (1985 мъже и 2053 жени), от които 4013 са с православна вяра. Според преброяването от 1989 г. населението на селото е 6701 души, от които 3180 мъже и 3521 жени. Данните на последното преброяване от 2001 г. в селото живеят 6213 души.
През 1859 г. в Кубей е роден бележитият български езиковед и литературовед, академик, първи ректор на Софийския университет Александър Стоянов Теодоров-Балан.
Издвој новости на српском
