Не престава да сипе толкова време, какво ли иска да ми каже или покаже с такава упоритост, която зимата като че ли в пролет превръща. И сипе една безкрайна последователност в многото капки в които спомени от детството виждам. Събрали се задружно и падат ли падат.
Топлината по спомените гали, едно време когато снега беше радост и игра безкрайна. Беше светло и беше зимно. Топлината на дома в който пораснах и зимната радост, която в спомени скътах, та да може сега когато ги няма и снега и дома, да ме грее. Да гали ми нежно липсата по това едно време в което бях щастлива. Обсипана с любов излизах навън до безкрайност да се радвам на зимата и снега, които сега ценно пазя като спомени цветни. Детство мое ….колко ми липсваш!!!
И този дъжд не престава, може и той да тъгува по това време в което намирах смисъл и имах си доверие, че живота е уникално красив. Аз само му се радвах без да си задавам многото въпроси, които сега не ми позволяват да откликна на времето каквото и да е то.
Зациклих някъде и в много кръгове направих квадрати в чиито ъглове се крия от лошото време и лошите хора. Не става!!!
Дъжда не се предава и не престава.
Решил е да измие и липсата и тъгата и мислите за онзи живот от който създадох минало в което обременено стоя и не вървя напред, а се движа в грешна посока и губя надежда с надеждата все пак да се върна и поне за миг да зърна в онова време каква бях и да си взема малко от тази радост дето тогава ми топлеше сърцето за да мога днес да се справя с това което нямям. И де да беше само снега това което в миналото ми остана и това което в капките от дъжд виждам сега. Да беше…
И смесвам сълзите с капките от дъжд и пускам да текат, нека си отиват и те по своя път ще си вървят, все докато не срещнат някой мой познат та да му кажат липсват ми до болка сега и винаги когато дъжд вали аз зная, че те ми спускат спомени и в тях са те и има сняг…
Радица Димитрова
Издвој новости на српском
