Взаимните отношения между Северна Македония и България са водеща тема в двете страни, в началото на новата година

Новата 2022 година започна много динамично за македоно-българските отношения. Само за няколко дни от началото на годината чухме много изказвания за отношенията между Северна Македония и България, както от

политици, така и от журналисти, професори и анализатори от двете страни.

Също така, днес пристигна и официално потвърждение, че българският премиер Кирил Петков ще посети Северна Македония на 18 януари. Дотогава трябва да бъде избрано новото правителство на Северна Македония, като премиер ще бъде новият лидер на управляващата партия – СДСМ, Димитър Ковачевски, който наследи на поста Зоран Заев.

Българският министър-председател днес в Народното събрание на България заяви, че управляващата коалиция има абсолютно ясна позиция, която била съгласувана пред очите на целия български народ, а Министерския съвет имал пълна координация по темата за Северна Македония. Според Кирил Петков, с факта, че българска правителствена делегация отива на разговори на 18 януари в Скопие, България показва, че добросъседството е основен принцип във взаимоотношенията й със Северна Македония. За да се подготви посещението на премиера Петков, на 2 януари на посещение на Скопие беше и Весела Чернева, която е негов външнополитически съветник.

Преди два дни, нов призив към българските политически лидери изпратиха и няколко неправителствени организации на българи от Северна Македония. Призивът бе изпратен от председателите на сдруженията „Културен център Иван Михайлов“от Битоля, „Трибуна“ от Прилеп, „Македонско българско приятелство“ от Скопие, „Коридор 8“ от Скопие, „Интеракция“ от Охрид, „Единство“ от Кочани, както и от Петър Колев, председател на политическата партия Граждански демократичен съюз (ГДС), която е регистрирана в Северна Македония. Да напомним, че представители от тези организации, през месец октомври бяха на посещение в София, където проведоха редици официални срещи с българските политически лидери.

В призива се изтъква, че македонските българи искат да работят пълноценно и равноправно за своята държава, за нейното икономическо, политическо и обществено извисяване, а не като граждани „втора категория“. Това можело да стане единствено и само, ако македонските българи получат конституционни гаранции за тяхното равноправие с останалите части от народи, както са вписани в Конституцията на Република Северна Македония. Те изтъкват, че не искат нищо друго освен равноправие. Ние искаме както всички останали части от народи в Република Северна Македония да се радваме на своя език, традиции, история, паметници и всичко останало, което е свързано с нашата идентичност, пише в призива на организациите на македонските българи.

В призива се отправя апел към българските политици, да не правят никакви отстъпки по въпроса за равноправието на македонските българи. Според подписниците на призива, рамноправието не може и не трябва да бъде предмет на преговори, като неговото гарантиране не може да бъде празно обещание за неопределеното бъдеще, а конституционната процедура за вписването на македонските българи трябва да започне сега и веднага.

Представителите на македонските българи подчертават, че не могат да приемат, че добавянето на българите, наред с всички останали народи и части от народи , както сега са изброени в Конституцията на страната, може да бъде проблем за когото и да било в Северна Македония. Според тях, обратното би означавало продължаване на десетилетната политика и практика на дискриминация спрямо македонските българи.

В призива се напомня, че след броени дни се навършват 30 години от историческия момент, когато България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония. Представителите на организациите на македонските българи изказаха надежда, тази годишнина да вдъхнови политиците и обществата от двете страни на границата да се посветят на мъдрост и смирение, за да продължим заедно своя европейски път.