България изпада с още една позиция по свобода на медиите до 112 място

Това е най-ниската позиция на страна не само от ЕС, но и от целия регион, единствено Турция е под нас

Международният индекс на „Репортери без граници“ (RSF) ни постави на 112 място по свобода на медиите от 180 държави в света. Това е спад с една позиция от 111-ото място, на което се намирахме миналата година.

Това е най-ниската позиция на страна не само от ЕС, но и от целия регион, единствено Турция е под нас в класацията на 153-то място. Наши съседи в класацията са Бразилия (111) и Индонезия (113).

Позицията не е неочаквана, след като през март организацията излезе с 10 препоръки за подобряване на медийната среда у нас за безопасността на журналистите, достъпа до информация, журналистическа етика и финансирането на медиите.

През 2020 г. „Репортери без граници“ отчете множество случаи на насилие срещу репортери във връзка с тяхната работа, докато властите не успяваха да отговорят на тези нарушения.

„След отказа на правителството да превърне свободата на словото в приоритет тези препоръките са насочени към всички политически партии и към българската общественост. Изготвени с помощта на български медийни експерти, те имат за цел да превърнат темата в обект на национален дебат преди изборите на 4 април“, пишат от организацията.

Тазгодишният индекс показва, че журналистиката е напълно блокирана или сериозно възпрепятствана в 73 държави и ограничена в 59 други, които заедно представляват 73% от оценяваните държави. Те са класифицирани като „много лоши“, „лоши“ или „проблемни“ среди за свобода на печата и съответно са идентифицирани в черно, червено или оранжево на картата на Световната свобода на печата.

„Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация“, смята генералният секретар на RSF Кристоф Делоар. „За съжаление производството и разпространението й са твърде често блокирани от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. В отговор на вирусността на дезинформацията през границите, на цифрови платформи и чрез социални медии, журналистиката предоставя най-ефективното средство да гарантира, че общественият дебат се основава на разнообразен набор от установени факти. „

Кой е на върха на класацията?

Норвегия е класирана на първо място в индекса за пета поредна година, въпреки че нейните медии се оплакват от липса на достъп до държавна информация за пандемията. Финландия запазва позицията си на второ място, докато Швеция си връща третото класиране, което отстъпи на Дания (4) миналата година. Индексът за 2021 г. отразява успеха на подхода на тези скандинавски държави към отстояване на свободата на печата.

В картата за свободата на печата тази година влизат само 12 от 180-те страни (7%), които могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за журналистика. Миналата година в бялата зона на картата са били 13 държави (8%). Страната, която е лишена от класирането си за „добра“, е Германия (спад с 2 до 13-то място). Десетки нейни журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и вярващи в теорията на конспирацията по време на протести срещу ограниченията на пандемията.

Ситуацията със свободата на печата в Германия все още е класифицирана като „относително добра“, какъвто е случаят и в Съединените щати (спад с 1 до 44-то място), въпреки факта, че последната година на Доналд Тръмп в Белия дом беше белязана с рекорден брой нападения срещу журналисти (около 400) и арести на представители на медиите (130).

В резултат на спада с четири места Бразилия се присъедини към оцветените в червено страни, което показва, че свободата на печата там е класифицирана като „лоша“. Организираното публично унижение на журналисти се превърна в запазена марка на президента Болсонаро, заедно със семейството му и най-близките му съюзници. Бразилия споделя класификацията на „лошите“ с Индия (142), Мексико (143) и Русия (с 1 на 150-то място), които разгърнаха своя репресивен апарат, за да ограничат медийното отразяване на протестите в подкрепа на опонента на Кремъл Алексей Навални.

Къде сме ние?

Незавидната 112-та позиция на България, редом до Бразилия, се дължи на преследването на критичните медии и сформирането на кръг от медии, обслужващи властта. Доклада на „Репортери без граници“ за нашата страна гласи следното:

„Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти.

През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията. През март миналата година маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му. Друг разследващ журналист Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система. Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии.

Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта.

В същото време съдебният тормоз над независими медии, като Биволъ и групата „Икономедиа“, представлява постоянна заплаха за свободата на печата. През юни 2020 г. един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев най-после беше оправдан по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани.“

Източник: offnews.bg