Интервю с Александър Димитров, председател на местното сдружение ГЛАС и сътрудник на БТА в Босилеград.
Подписка против ограниченията за влизане в България заради коронавируса върви сред сънародниците ни в Босилеград, Сърбия. Местните са недоволни от ограниченията, които им налага последната заповед на Министерството на здравеопазването в България, с която до 30 април ще се допуска влизането на територията на България само с PSR-тест или 10-дневна карантина.
Изключение засега се прави само за работещите в Кюстендил, срещу показан на границата трудов договор.
„Поради специфичните географски и исторически обстоятелства, босилеградчани са принудени ежедневно да минават границата с цел работа, обучение, семейни, медицински, административни и хуманитарни причини“, коментира в интервю Александър Димитров, председател на местното сдружение ГЛАС и сътрудник на БТА в Босилеград.
Подписката ще бъде изпратена на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването на България и Главния държавен здравен инспектор.
Следва текста на цялото интервю:
– Господин Димитров, как се отразяват ограниченията на здравното министерство върху жителите на Босилеград?
– Това е пагубно за Босилеград. Последната една година от месеца март м.г. досега, Босилеград няколко пъти изпада в изолация. Последното, което се случи е поредното ограничение и аз не зная как босилеградчани ще издържат до 30 април. Жителите на Босилеград не пътуват заради разходката, а поради причини, свързани с поддържането на здравето, работа, учене. Това ограничение неминуемо затруднява иначе трудното битие на хората от Западните покрайнини.
– Колко души пътуват от Босилеград ежедневно?
– Не мога да кажа точна бройка, знам, че само студентите са около 300. Ясно е, че те не учат в момента, защото са в онлайн режим, но пък има хора, които работят, семейства с членове от двете страни на границата. Много хора ползват здравни услуги в Кюстендил. Надявам се с подписката да дадем гласност на проблема, заповедта да бъде преразгледана и да се намери формула, която ще улесни жителите на Босилеград, защото те имат напълно регламентирано право да поискат такава мярка. Затова хората се отзоваха масово на тази подписка.
– Колко души са се разписали до момента?
– До този момент са над 200 души. Подписката ще продължи две седмици, т.е. до следващия петък. Паралелно с нея се прави и електронна подписка, която е получила подкрепата на над 1000 души. Това не е малък брой и се надявам, че българските власти ще се съобразят с искането на българите от Западните покрайнини. Защото това са нужни пътувания, а не разходки.
– Казвате, че в момента Босилеград е изолиран. Вярно е, че пътищата към вътрешността на страната не са добри, а Босилеград е отдалечен. Когато се налага здравна помощ, как се оправят местните жители?
– Коронавирусът е само едно от многото заболявания. Хората имат нужда от периодични прегледи, от преглед при очен лекар, какви ли не други услуги…И много хора са ограничени. Разходите многократно се увеличават при пътуване към Сърбия, особено сега, в зимните месеци, въпреки, че тази година зимата не беше тежка.
Интересно е и това, че паралелно с подписката, която започна като гражданска, ден по-късно започна и втора подписка, организирана от кмета на Босилеград. За пореден път той не уважи гражданите на Босилеград с тяхната инициатива, а се опита да „използва вълната“. Страхувам се, че тази втора подписка може да навреди на общата идея и цел, която сме си поставили.
– Решение ли е според вас прилагането на антигенните тестове, ако има специалист на границата, който да ги прави?
– Да. Тези антигенни тестове се правят бързо и може това да се случва на самата митница и хората да бъдат улеснени. Струват и по-малко пари. Има и практика вече в няколко страни, където се създават 50-километрови зони със свободен достъп, без тестове, в рамките на няколко часа престой в съседната страна. Така пътуващите, които в рамките на ден идват и се връщат обратно може да не подлежат на PSR-тест и карантина. Има много опции, въпросът е да се намери най-разумната. Ние не сме измислили тези неща, но те се случват. Примерите са много, както да речем между Сърбия и Унгария или Словения и Хърватска.
Унгария и Сърбия – също. Така че не виждам причина да не се намери една малка скоба, за да бъдат удовлетворени исканията на българите от Западните покрайнини.
– Въвеждането на зона от 50 км обаче няма да е от полза на хората, които работят в София.
– От една страна – да, но от друга страна – по-добре нещо, отколкото нищо. И въпреки това хората може да преминават през Калотина и тогава да спазват и 50-километровата зона, макар и с малки трудности.
Eлица Иванова, Кюстендил
Издвој новости на српском
