Бесарабската българка Дария Обертун-Недова: Българската песен е с мен през целия ми живот

„Българската песен е с мен през целия ми живот“, сподели  специално за рубриката БГ Свят на БТА бесарабската българка Дария Обертун-Недова. Родена през 1985 г. в българското село Нова Ивановка в украинска Бесарабия, Дария започва да пее още от детската градина.

Осъзнато запяла българска народна песен около 10-годишна. Това се случило, когато заедно с майка си била на събор в съседно българско село и я чула да пее там българска песен. Като се прибрали вкъщи, малката Дария ѝ казала: „Мамо, и аз искам да пея като теб български песни“.

„По бащина линия нашите корени са от друго българско село – Виноградное (Хасан Батър). А баба ми по майчина линия е от село Волное (Исерлия). Още от малка ме интересуваха българските ни корени. Моето семейство е музикално. Майка ми пее. Вуйчо ми Иван е професионален музикант, той участваше  на всички празници в селото, свиреше по сватби“, разказва бесарабската българка.

Първата българска песен, която научила от дядо си по бащина линия, е песента „Хубава си моя горо“. „Дядо много добре изпълняваше тази песен. Бях ученичка в средните класове, когато и аз започнах да я пея“, продължава Дария. А баба ѝ по майчина линия пее песни на субат, когато цялата рода се събира по празници, събори.

Като ученичка в шести клас Дария Обертун-Недова получава за домашно задание от учителката си по български език Таисия Терзи да събере от семейството си български песни, пословици и поговорки. Записва всичко старателно в една тетрадка, която пази и до днес.

Професионално тя се обвързва с музиката. През 2006 г. завършва музикалното отделение към Белгородднестровското педагогическо училище.  А по-късно Одеския южноукраински педагогически университет „К.Д. Ушински“, специалност „учител по музика“.

След като се омъжва, бесарабската българка се мести да живее при съпруга си в селище Великодолинское, Овидиополски район. Там преподава музика във Второто училище.

С българската обществена дейност Дария се обвързва още като студентка в гр. Белгород Днестровск. Активно участва в културно-просветната дейност на местното българско дружество. По-късно става член на Овидиополското българско дружество и продължава  да участва с български песни в събития на организацията.

„Още преди Ковид и преди началото на войната нашето Овидиополско българско дружество активно си сътрудничи с Черноморското българско дружество. Организирахме съвместни мероприятия за Коледа и Нова година, за Трифон зарезан, 24 май. За съжаление, със започването на войната спряхме тези дейности“, коментира жената.

През 2022 г. Дария с двете си деца заминава за България. „Когато започна войната, живяхме 4 месеца в  Приморско. След това се върнахме, децата много тъгуваха. Мъжът ми служи и е тежко да сме разделении“, допълва тя и продължава: „Искам да изкажа благодарност на тези хора от България, които ни посрещнаха и ни дадоха подслон. Мнозина от украинските бежанци останаха там,  учат езика и си търсят работа“.

По време на престоя си в България Дария участва в организирането на концерти за украинските бежанци,  където изпълнява песни  на български и украински език.

Бесарабската българка редовно записва своите изпълнения на български песни и ги публикува на страницата си във Фейсбук.

„Мнозина колеги и познати,  които не са българи, постоянно ме питат защо пея повече български песни“, споделя Дария. Нейният отговор е: „Защото това върви от сърцето ми, това е моята същност. Като чуя българска песен веднага се запалвам. Българската песен върви с мен през целия ми живот“.