Безразборното изграждане на т.нар. минивецове убива живота в реките в Босилеградско и по течението на Струма

Много повече електроенергия може да се получи, ако се намалят загубите по електропреносната мрежа, които в Сърбия достигат и до 15 %

В Босилеградско досега се проведоха три граждански протеста срещу замърсяването и унищожаването на околната среда. Първият беше  организиран от сдружение „ГЛАС”, а последните два – от „ЕКО КРАИЩЕ”.

Протестите бяха насочени в две основни направления – срещу безконтролното изливане на замърсени води от мините „Грот” в с. Мусул и „Подвирове” в с. Караманица в притоците на река Драговищица и срещу безразборното изграждане на т.нар. минивецове на планинските реки и рекички.

В единия случай природата и нейните земни обитатели са жертва на рудодобивните компании, които, освен че осъществяват баснословни печалби, експлоатирайки нашите природни блага – олово, цинк, бакър, сребро и злато, отравят реките с токсични химически реагенси, моторни масла, експлозиви и пр.

В другия случай жертвите са планинските рекички, надземните и подземните води и всички техни водни обитатели – рибите, водоземните, влечугите, инсектите, птиците, дивечът, домашните животни, растенията и разбира се, хората.

И в двата случая става дума за лобистки закони и решения, гласувани в полза на частни интереси, обикновено близките и роднините на високи държавни ръководители. Под предлог, че ще заместят мръсните термоцентрали  с чиста, възобновяема енергия, те направиха само чисти печалби и оставиха населението без чиста питейна вода.

В името на печалбите те убиват реките – кръвоносните съдове на планетата Земя, които следват течението си независимо от държавните граници. Хората, които от праисторията до днес са живели покрай реките, сега са екологични бежанци.

В мъртвите водоеми вече няма живот. Речните корита са пресъхнали, изворите на питейната вода все повече намаляват и пресъхват. Защитени редки видове планинска пъстърва, мряна и речни раци почти са изчезнали.

Така наречените „рибни пътеки” или са затворени, за да могат машините да произвеждат повече електронергия, или са така нивелирани, че рибите да не могат да ги преодолеят и свободно да плуват до местата за размножаване. Това вече е престъпление не само срещу човечеството, а срещу живота на планетата.

В тази престъпна схема са забъркани недосегаеми политици, които могат да прокарат лобистките закони, с които реките се дават на концесии на приближени до тях лица, да разрешават строеж на минивецове в защитените зони, да подкупват еколози, които изработват поръчкови оценки за въздействие върху околната среда, екологични и строителни инспекции, които да си затварят очите за професионалните и законови изисквания.

На всичкото отгоре, държавата стимулира собствениците и им гарантира изкупуването на електроенергията, произведена в тях, на многократно завишени цени. Което е немислимо за други производствени отрасли, например за животновъдството. Така ние, обикновените потребители на електронергия, в сметките си за ток плащаме и убийците, които убиват реките и живия свят в тях, а печалбите отиват в джобовете на собствениците и вероятно на техните политически покровители.

Става дума за много големи печалби. Електростопанството на Сърбия за пет години от нашите сметки за ток е изплатило 58 милиона евра на  собствениците на минивецове.

От друга страна, количеството на произведената електроенергия е пренебрежително малка в сравнение с щетите, които се нанасят на реките. В Сърбия са планирани 850 малки водоцентрали, изградени са около 110. Дори и всичките 850 да бъдат построени, при максимален, целогодишен режим на работа, те могат да произведат около 3% процента от необходимата на Сърбия електроенергия.

Според изчисленията на специалисти, много повече електроенергия може да се получи, ако се намалят загубите по електропреносната мрежа, които достигат и до 15 %!

Доскоро борбата срещу безконтролното застрояване на реките с минивецове се водеше от пряко засегнати местни жители, енсуиасти, рибари и други любители на природата. Сега вече на тяхна страна застават и учените. Деканите на Лесовъдния, Биологичния, Географския и Минно-геологичния факултет писмено апелираха към правителството на Сърбия да спре изграждането на минивецовете.

Според тях, „концепцията за изграждане на минивецове коренно застрашава системата за защита на околната среда и опазването на биоразнообразието”.

Министерството за защита на околната среда също предупреди за вредните последствия от тях върху околната среда и водните екосистеми.

В Европа отидоха още по-далеч – закриха и разрушиха около 400 малки водоцентрали. В САЩ за 25 години са закрили и разрушили над 1000!

Очевидно става дума за много сериозен проблем, който застрашава околната среда, и като никоя друга идеология мобилизира и обединява хората за борба срещу замърсяването и застрашаването на околната среда.

Екологичните проблеми обединяват ония, които имат екологично мислене и кураж да изявят своята гражданска позиция. В Сърбия, за съжаление, те са малко. Това се видя и на последния протест, който се проведе под мотото “Правда за Мусулска река”.

За наш срам, дойдоха хора от вътрешността на Сърбия да дадат подкрепа на „ЕКО КРАИЩЕ” и специално на Бранко Митов и да изразят възмущението си от посегателството върху реката. Повечето наши хора, които са и най-много засегнати, избраха да се спотайват. От страх ли, от апатия ли, от неразбиране ли – няма значение.

Местната власт имаше уникалния шанс просто да забрани изграждането на минивецове на територията на общината и да запази девствено чистата  природа. Оказа се, че общинската власт е част от проблема, но не и част от неговото решение.

Това се вижда от старите снимки, на които общинското ръководство гордо се снима до машините, които разчистват коритото на Бранковска река. Това се видя и от тнр. „контрапротест”, когато цялата общинска администрация заедно с рударите от мината „Подвирове” застанаха срещу своите съграждани, които излязоха да предупредят за опасността от пепелявосивата вода, която тече под мината. Кметът на Босилеград  Владимир Захариев тогава обясняваше на журналистите, че тя, водата, така си тече, мътна от „бяла глина”.

Неофициалните анализи още тогава показаха, че концентрацията на отровните вещества в реката е няколко пъти над допустимите норми. Рано или късно, ще излезат и официалните данни за отравянето на притоците на Драговищица и за тежките последствия върху околната среда, не само в Босилеградско, а може би и по цялото течение на Струма.

Печалбите, натрупани от надписаните ни сметки за ток, едва ли ще са достатъчни за изкупуване от отговорността за щетите върху околната среда и най-много върху здравето и живота на хората.