По време на школуването си Александар знае само за петици и успехи. Преподавателите му не пестят комплименти за неговата упоритост, съсредоточеност към задълженията и постоянното желание за усвояване на нови знания.
Как се чувстваш след полуичената награда „ученик на випуска”?
– Признанието за мен представлява огромна чест и своеобразна награда за дългогодишния ми упорит труд и всеотдайност към ученето. Обаче, същевремено ме и задължава да го оправдая с още по-сериозна и упорита работа, да продължа усърдно да уча и да отбелязвам успехи. Изключително сам щастлив от полученото признание и изказвам голяма благодарност към учителите за оказаното им доверие.
Какво е нужно за да се стане ученик на випуска?
– Основно е да бъдеш трудолюбив, упорит и постоянно да имаш желание за усвояване на нови неща. Още като малък започнах да чета книги, които редовно ми купуваха родителите. Освен, че внимателно слушах преподавателите по време на часовете и всекидневно учех по няколко часа, постоянно настоявах да разширявам знанията си, чрез най-различни енциклопедии и други книги, интернет и др. Учех самостоятелно и редко се случваше да потърся помощ от родителите и от учителите. Винаги се стараех добре да си организирам времето след учебните занятия и винаги си намирах начин как да съгласувам ученето и времето за развлечение. Искам да изтъкна, че въпреки, че редовно учих по всички предмети, все пак най-голям интерес изпитвам към историята на изкуството, философията, социологията и антропологията, както и към природните науки – биология и химия.
Бележил си и редица успехи от ученически състезания по различни предмети. Разкажи ни нещо за участието ти и успехите от състезанията?
– Още от основното училище редовно участвах в ученическите състезания, както и в извънучебните дейности, които организираше училището. Освен награди от Републикански състезания по български език и успехи от Окръжни състезания по различни предмети, тази година бях част от екипа на нашата Гимназия, който се представи добре в Републиканското съревноване по математика, организирано от математическото дружество „Архимедес” в Белград. Участвал сам и в обучения по социална антропология в Изследователната станция в Петница, както и в семинарите, посветени на евроинтеграциите, организирани от Фондация „Българска памет” в България и др.
Къде ще продължиш образованието си?
– Образованието си ще продължа във факултета по фармация на Университета в Белград. Освен на този факултет, едновременно кандидатствах и на факултетите по медицина и физикохимия и въпреки изключително силната конкуренция, успешно взех класификационните изпит на всичките три факултета. Накрая обаче избрах фармацията.
Защо точно се определи за фармация?
– Според мен тази професия има бъдеще. Макър, че не сам материалист, смятам, че фармацията е добре платена професия и просто предлага голями възможности. От друга страна и майка ми Тодорка е фармацевт, която също се е дипломирала във факултета по фармация в Белград, а сега е собственик на частна аптека в Босилеград.
В семейството на Александар са баща му Душко, който се занимава с частен бизнес и е собственик на железарски магазин, майка му Тодорка – фармацефт и собственик на аптека и по-възрастният му брат Иван, който следва медицина в Белградския университет.
Ученикът на випуска подчерта, че макър, че тази година босилеградската гимназия са завършили едвам 38 ученици, във випуска е имало много силни отличници, сред които са Наталия Йосивов, Тияна Апостолов, Ивана Владимиров, Олгица Александров, Ненад Милев, Симона Стоянов и други.
Заедно с всички ученици на випуска от средните училища в Сърбия, в края на юни т.г. Александар присъства на приема, който в Белия двор в Белград традиционно организира престолонаследника Александар Караджорджевич.
Р.П.
Издвој новости на српском
