Актьорите на русенския театър спечелиха овациите на кишиневската публика

Актьорите на русенския драматичен театър „Сава Огнянов“ спечелиха снощи овациите на кишиневската публика. С аплодисменти на крака и викове браво молдовските зрители благодариха на трупата за предоставените емоции и безупречната им игра, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/OP/id/2496600

Своята признателност на артистите изказаха и сътрудниците на българското посолство в Кишинев с начело на посланика Евгени Стойчев. Ръководителят на дипломатическата мисия се срещна с актьорите след спектакъла и лично им благодари. Директорът на русенския театър Орлин Дяков в разговора с посланика призна, че отдавна сътрудничи с тараклийския театър „Смешен петък“ и главната им мисия в Молдова е да запознаят бесарабските българи с творчеството си и да подновят контактите.

Театърът от България показа пиесата „Хоро“ по романа на Антон Страшимиров в рамките на петия Международен театрален фестивал FESTIS с тема „Устояваме чрез театъра“. Фестивалът е организиран от Кишиневския национален театър „Сатирикус И. Л. Каражиале“.

Във фестивала от 11-и до 21-и октомври взимат участие около 30 театрални трупи от Молдова, Румъния, Грузия, Франция и България.

За представлението

“Хоро” е от тези произведения, които стъписват още с първите редове. Още преди човек да вникне в сюжета, да успее да построи в главата си причинно-следствените връзки, бива залят от мощната енергия на насилието. Темата за погрома след септемврийските бунтове от 1923 година тук придобива универсално обобщение за разпадането на макрообщността, когато насилието се превърне в съдържание на живота. Не само това – Страшимиров създава текст, който само щрихира най-ярките и крайни жестове на жестокостта, на унижението и болката; на нравственото изкривяване. Това отваря огромна перспектива пред създаването на театрален спектакъл. Така е и при нас, придържайки се към сюжетната схема, се опитваме да разгърнем тази пулсираща от болка картина, защото тя разказва за самите нас – като част от големият свят, в който не можем да разпознаваме все още проблемите и се налага да изпадаме в насилие, когато не можем да приемем различията между нас и останалите. Тук обърнатият ритуал на сватбата – смърт се превръща в ритуал на бунта – животът срещу смъртта. Яловото срещу животворното. Непримиримото срещу покорното, съобщава rusetheatre.com

видео: откъс от постановката, финал