„Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите нeразумните” (2 Коринтяни, 11:19)
Къде минава границата между благородството и глупостта? Къде свършва възпитанието и отстъплението вече е просто глупост? Кога трябва да реагираме на нахалника остро, макар че не сме като него? Въпроси, които всеки човек си е задавал и си е отговарял по различен начин. Днес, в глобализиращия се свят, вече сме свидетели и на един още по-краен феномен – елитарните кръгове. Хората с добри доходи, с престижни професии и добро възпитание, да се затварят със себеподобни в такива общности. Те ходят заедно на почикви по екзотични места, записват децата си в едни и същи елитни училища, пазаруват от едни и същи западни магазини и празнуват заедно празниците си. Накратко казано – те създават затворена среда, в която се допълват на базата на общи интереси и съизмеримо социално положение. Това обаче става за сметка на тяхната обществена активност. Те не се интересуват изобщо от обществените процеси, не гласуват на избори, не участват в граждански инициативи, не следят новините в медиите, не се интересуват от нищо, което не ги засяга пряко. И така, понеже няма кой да им противостои, същото това обществено пространство предоставя огромен свободен терен само за онези, които са готови да направят всичко, често и уникални глупости, в името на своя личен просперитет. Той често е резултат само на агресивното им движение с лакти, но в крайна сметка за това те не са виновни. Ние сме им поверили бъдещето си. Понеже ниe, видите ли, сме били по-стойностни от тях. Глупости! Ние, българите, си имаме и такава приказка – докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.
Нашата цивилизация е заплашена от много вътрешни и външни опасности. Възможността да устоим на сътресенията минава през съвместните усилия на всички – и умни, и не толкова; и богати, и не толкова; и възпитани, и не толкова; и добродетелни, и не толкова. А иначе демокрацията като обществен строй тепърва има да умува над неразрешения с векове наред ребус как да мотивира все по-малкото хора, които искат да са възпитани, почтени и достойни, да участват в обществените процеси. Иначе ще срещаме все по-често мисленето на оня охранител, който откраднал возените от него няколко милиона лева, сигурно ги е заровил в някое дере, и е съгласен да излежи 6 години в затвора, след което да си ги харчи. И мислено ще му завиждаме, че не сме на негово място.
Само със сила обаче наистина не става, трябва и малко акъл. И е хубаво да го насочваме в градивни, а не в деструктивни начинания. Нека започнем от своя квартал, град, държава…
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
