Ако ни стиска

0
Стефан Иванов
Стефан Иванов

„Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите нeразумните” (2 Коринтяни, 11:19)

Къде минава границата между благородството и глупостта? Къде свършва възпитанието и отстъплението вече е просто глупост? Кога трябва да реагираме на нахалника остро, макар че не сме като него? Въпроси, които всеки човек си е задавал и си е отговарял по различен начин. Днес, в глобализиращия се свят, вече сме свидетели и на един още по-краен феномен – елитарните кръгове. Хората с добри доходи, с престижни професии и добро възпитание, да се затварят със себеподобни в такива общности. Те ходят заедно на почикви по екзотични места, записват децата си в едни и същи елитни училища, пазаруват от едни и същи западни магазини и празнуват заедно празниците си. Накратко казано – те създават затворена среда, в която се допълват на базата на общи интереси и съизмеримо социално положение. Това обаче става за сметка на тяхната обществена активност. Те не се интересуват изобщо от обществените процеси, не гласуват на избори, не участват в граждански инициативи, не следят новините в медиите, не се интересуват от нищо, което не ги засяга пряко. И така, понеже няма кой да им противостои,  същото това обществено пространство предоставя огромен свободен терен само за онези, които са готови да направят всичко, често и уникални глупости,  в името на своя личен просперитет. Той често е резултат само на агресивното им движение с лакти, но в крайна сметка за това те не са виновни. Ние сме им поверили бъдещето си. Понеже ниe, видите ли, сме били по-стойностни от тях. Глупости! Ние, българите, си имаме и такава приказка – докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.

Нашата цивилизация е заплашена от много вътрешни и външни опасности. Възможността да устоим на сътресенията минава през съвместните усилия на всички – и умни, и не толкова; и богати, и не толкова; и възпитани, и не толкова; и добродетелни, и не толкова. А иначе демокрацията като обществен строй тепърва има да умува над неразрешения с векове наред  ребус  как да мотивира все по-малкото хора, които искат да са възпитани, почтени и достойни, да участват в обществените процеси. Иначе ще срещаме все по-често мисленето на оня охранител, който откраднал возените от него няколко милиона лева, сигурно ги е заровил в някое дере, и е съгласен да излежи 6 години в затвора, след което да си ги харчи. И мислено ще му завиждаме, че не сме на негово място.

Само със сила обаче наистина не става, трябва и малко акъл. И е хубаво да го насочваме в градивни, а не в деструктивни начинания. Нека започнем от своя квартал, град, държава…

Стефан Иванов

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.