Агафия от Молдова: Българите в Молдова мечтаят да живеят в България

Де е България?

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с 21-годишната Агафия Никифорцева от Молдова. Тя е едно от децата на България, разпръснати по света, но с гордост нарича себе си българка. В момента живее в София и учи Китаистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски. Какво е било чувство, когато за първи път е стъпила на българска земя, кои са най-ценните знания, които е получила от семинарите на Фондация Българска Памет и от какво се нуждае българската общност в Молдова, ще разберем от разговора ни с Агафия.

– Здравей, Агафия! Като начало, искам да те върнем малко назад във времето. Разкажи ни повече за твоето детство в Молдова и ученическите ти години.

Агафия: Израснала съм в Кишинев. Майка ми е преподавателка по български език в българското училище „Васил Левски“. Тя пише учебници по Български език за учениците в Молдова и участва в различни проекти по български език. За съжаление, баща ми е починал.

От малка говорих български с майка ми и баба ми, четях много български приказки, пеех песнички и гледах анимационни филми на български. Вкъщи готвихме баница, чушки и други традиционни български ястия.

Като преподавател в училище, майка ми не получаваше висока заплата, затова винаги търсеше възможност да работи допълнително. Нямахме излишни пари, не можехме да си позволим, например, почивка на море, освен някои много евтини оферти, но вкъщи имахме всичко най-необходимо за живота. Като малка се стараех да не искам много, но ако мечтаех за нещо силно, майка ми правеше всичко, за да изпълни желанието ми. Винаги бях обградена с любов и не усещах липса на нещо, радвах се на всичко, което имам.

До 5 клас учих в театрално училище, след това се преместих в българското училище, защото започнах да забравям езика. В 9, 11 и 12 клас взех първо място на Републиканска олимпиада по български език, а в 10 клас – второ. Тренирах волейбол и участвах в много мероприятия и събития както в Молдова, така и в България – семинарите на Фондация „Българска памет“.

Работих като помощник на волейболни турнири, продавах балони по празниците. В 12 клас започнах да работя като чистачка няколко пъти седмично, а със спечелените пари, които бяха около 100 лв. на месец, си плащах курсове по английски език и имах пари за лични разходи.

– В момента си студентка в България. Каква специалност изучаваш?

След като завърших училище, благодарение на това, че спечелих Олимпиада по български език, бях приета без изпити в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност Китаистика. Семейството ми нямаше възможност да ми помага по време на обучението ми в България, но като българка от Молдова получавах стипендия. Когато преброих основните си разходи (общежитие, интернет, телефон, транспорт), разбрах, че за да ми стигне стипендията, трябва да харча не повече от 2 лв. на ден, които отиваха за храна. Тогава започнах да търся работа и първи курс работих в един молдовски магазин. Продавах молдовски продукти и поддъжах фейсбукстраницата на магазина. Втори курс намерих работа в една турска сладкарница, а трети курс започнах работа като Специалист обслужване на клиенти с руски и английски, което работя и до днес.

Сега вече съм 4 курс, много обичам специалността си, с удоволствие изучавам китайски език и се надявам да намеря работа, в която ще мога да използвам този език.

– Разкажи ни повече за българската общност в Молдова. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?

Агафия: Българската общност живее основно в южната част на Молдова. В българските училища се изучава български език, история, култура, литература. Създават се български народни песенни и танцови ансамбли и почти всички младежи от общността пеят и танцуват. Един такъв е ансамбъл „Родолюбие“ в град Тараклия.

Българите с гордост говорят за своята народност и се стараят да пазят традициите. Семейството е най-главната ценност за българите в Молдова. Взаимно си помагат, често се събират заедно. Вкъщи се говори на диалектен български, момичетата се стараят да бъдат добри домакини и грижовни майки, а момчетата да бъдат работливи и оправни.

– Чувстват ли се българите в Молдова по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Агафия: Аз мисля, че българите в Молдова не се чувстват „по-малко българи“, защото не живеят в България, но се чувстват „по-различни българи“ от тези, които са в България, защото начинът на живот е по-различен, но корените все пак са едни и същи.

– А имало ли е повод да се чувствате обидени или забравени от държавата България?

Агафия: Аз не съм се чувствала обидена или забравена от държавата България. Благодарна съм за възможността да уча и да работя в България. Не винаги хората ни приемат като „свои“ в България, но живеейки по-дълго време и запознавайки се все повече с българите, по-лесно се адаптираш и създаваш контакти.

– Отбелязвате ли празници или големи събития с българите в Молдова?

Агафия: Отбелязват се всички национални български празници – Освобождение, Независимостта, Съединението, Денят на народните будители, както и Великден, Баба Марта. Но най-големият празник, който отбелязват българите в Молдова, е Коледа. Тогава излизат коледари със сурвачки в ръцете и обикалят селските къщи, организират се много концерти с български народни песни и танци, всички тържества се провеждат на български език. В Кишинев коледарите ходят в административните сгради, коледуват и черпят с българска баница. Администрацията вече познава българите – коледари и ги чака с нетърпение.

Друг български празник, който тържествено се отбелязва, разбира се, е 3 март. Този ден в училището е обявен за неучебен, а вместо това учениците гледат филм за Освобождението на България, поднасят цветя на паметника на българските опълченци в Кишинев и рецитират стихотворения.

– Мечта ли е България за българите в Молдова?

Агафия: Българите в Молдова мечтаят да живеят в България. Причината е както възможност за добро образование и по-добър живот, така и възможност да видят земята на предците си и да бъдат българи, които живеят в България.

– От какво има нужда българската общност в Молдова?

Агафия: Българската общност в Молдова има нужда от ресурси, които да прилага за подобряването на изучаването на български език и култура. Както и от преподаватели от България, които да преподават и да подобряват нивото на българския език на учениците и учителите в Молдова.

– А ти какво си спомняш от твоето първо посещение в България? Какво почувства, когато стъпи за първи път на българска земя?

Агафия: Първото ми посещение в България, което добре си спомням, беше когато бях на 14 години. Бях много развълнувана, когато видях надпис „Република България“ на митницата и с интерес четях всички надписи на рекламните табели по пътя. Бях впечатлена от прекрасната природа, а когато започнах да общувам с българите в България, се стараех да запаметя всяка една нова дума и интересен израз, за да ги използвам по същия начин.

– Вече спомена, че си участвала в семинари на Фондацията българска памет. Кое е най-ценното, което научи от тях?

Агафия: Няколко пъти съм участвала в семинари на Фондация „Българска памет“ във Варна, и в София. Тези семинари бяха изключително полезни за това, да се запозная с различни предприемачески дейности, да подобря българския си език, навиците за работа в екип, да видя на живо някои исторически забележителности в България.

Гостите, които бяха канени да четат лекциите, се стараеха да ги правят максимално интересни и интерактивни.

Спомням си пътуването до фармацевтична компания в София, където да видим и да чуем за създаването на лекарства. Също така, екскурзия до една чайна във Варна и много други места. Благодарение на това, че видях на живо хора от различни професии и области, чух техните истории и посетих тези места, придобих по-добра представа за различни професии и разбрах какво ми харесва да правя.

По време на семинарите разработвахме различни проекти по групи и ги представяхме пред останалите участници. Това много ми помогна за развитието на въображението, умението да говоря пред хора и да работя в екип. Също така, създадох много контакти и сега често срещам познати от семинара, говорим си и си спомняме за тези прекрасни моменти.

Спомням си една вдъхновяваща лекция от д-р Милен Врабевски в Банкя, основната идея на която беше, че човекът не трябва да върши нещо с цел да получи пари, а трябва да го прави с цел, да помогне на другите. Това не е просто идея, а е начин на живот, който се отразява в действията на д-р Врабевски. Сега аз самата се старая да го прилагам в живота си.

На младежите от Молдова, които идват в България за семинарите на Фондацията бих казала, да бъдат активни, да се интересуват от това, което ще чуят там, да задават въпроси. Да се стараят постоянно да подобряват нивото си на българския език, задължително да създават контакти, защото хората са най-ценното, което има в този свят. След години те със сигурност няма да съжаляват, ако използват това време максимално полезно.

– Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?

Агафия: В момента желанието ми е да подобря познанията си в китайския език и култура, което се старая постоянно да правя, като уча допълнително и участвам в различни онлайн семинари и курсове. Също така, искам да намеря работа, в която бих могла да използвам всички езици, които говоря – български, английски, руски, румънски, китайски и да придобия повече опит.

В бъдеще бих искала да открия например школа за изучаването на езици. Искам да върша нещо, което да е полезно за обществото. Още не съм решила какво ще е точно, но във времето със сигурност ще го открия.

– „Де е България?“ – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?

Агафия: България е там, където един или няколко човека обичат и спазват българските традиции и език.

– Коя е твоята родина?

Агафия: Когато ме попитат, коя е моята родина, аз отговарям – Молдова, защото съм родена в тази страна.

– А когато те попитат каква е твоята националност?

Агафия: Когато ме попитат коя съм по народност, отговарям „българка“, защото предците ми са българи и имам по-различни традиции.

– Гордост ли е да си българин в днешно време?

Агафия: Според мен всяка една народност е ценна и аз се гордея, че съм българка, защото да си българин означава да имаш богатство на култура по-различна от други, да имаш свой език и свои традиции.

Източник: bgmf.eu