Районът е с изключителни характеристики – Власина се намира на територията на община Сурдулица, а една малка част в община Черна Трава. Власинското плато се намира недалеч от сръбско-българската граница. До Власина се стига от няколко посоки, от Владичин хан през Сурдулица, от Власотинце през Църна Трава, от Перник, Р. България, през Стразимировци и от Босилеград през Божица. Пейзажът се състои от по-малки и по-големи „махали“, най-големите от които са Власина Рид, Власина Окръглица, Власина Стойкович.
Перлата на Власина е Власинското езеро, което се намира на 1230 метра надморска височина, заобиколено от планинските масиви, Чемерник на около 1680 метра, Въртоп на 1721 метра, Стрешер на 1876 метра. Повърхността на езерото е 16,50 km2, а дължината на самия вдлъбнат бряг е 36 kм, така че Власинското езеро е най-голямото изкуствено езеро в Сърбия, на такава надморска височина. През лятото температурата на водата не преминава 20 градуса, а през зимата езерото е предимно заледено с дебел слой лед, който се задържа доста дълго време.
Благодарение на реките Власина, Джерма, Стървна и Чемерница заедно с притоците си, и най-вече на Божичката, Лисинската и Любатската река, Власинското езеро получава по два кубика чиста планинска вода всяка минута. Интересното е, че някои от тези езерни притоци станаха такива след човешка намеса, а именно водата от тях се подава по тръби към езерото, на височина, по-висока от тази, от която текат споменатите реки.
Има няколко залива, които са подходящи за риболов, плуване. Най-големият е Биляна, а полуостровите Братанов дел, Дуги дел, Пейчинов клад, са удобни за къмпинг и почивка. Специално внимание привличат два острова Стратория и Дуги дел. Особено любопитство привличат единствените плаващи острови, които се считат за основна атракция на езерото Власина и са под специална защита поради разнообразния растителен и животински свят. Те плуват под въздействието на вятъра, както и при промяна на нивото на водата в езерото.
До построяването на езерото тази местност е била известна като Власинска тресава или Власинско блато. През вековете блатистата почва на Власинското плато е оставила много домакинства без по някой добитък. Казват, че по време на войните той знаел как да погълне цял полк от конница. Ето защо не е изненадващо, че легендата за митическото същество, което обитава дълбоките езерни води, е оцеляло и до днес. Някои смятат, че то е изчезнало с построяването на езерото, а някои очакват „водният бик“ отново да се зарича, както според традицията през цялата история винаги го е правил преди важни събития за хората. Мочурливата почва е повлияла на растежа на особен вид върба, която днес се среща все по-рядко поради променените условия и липсата на влага. Друг вид, който бавно отстъпва пред промените, причинени от човешката ръка, е букът. Гъстите букови гори са били много по-разпространени.
След Втората световна война и промяната в отношението към религията и зачитането на старите обичаи има редки „записи“ на буки с почти пет метра обиколка, които свидетелстват за някогашната горска мощ. Смята се, че някои от тях са на повече от три века. Брезите са се разпространили по бреговете на езерото през предходните десетилетия, така че днес те са една от особеностите на този район.
Въпреки че езерото е изкуствено, назад в историята на това място е имало торфени блата, но вече няма следи от тях. Историко-етнографският материал сочи, че на Власинското плато в далечното минало е имало живот и стари селища. Няма достоверни данни кога е било обитавано това плато, тъй като множество останки от стари селища и материална култура и наименования на местности и земи (топоними), селища, манастири, гробища, стари укрепления и римски замъци сочат, че това е било преди пристигането на славяните. Запазени са народни предания за най-старите жители на платото, че първо са били евреи, високи и кокалести хора, а след това и латинци, някои от които и до днес са запазени в речта на жителите. Достоверно се знае, че преди идването на славяните в тази област, освен римляните и византийците (римляните), са живели и власите, които от 7 век се сливат със заседналото славянско население и напълно се асимилират със славяните. В сръбската средновековна държава те са били селско население, което се е занимавало предимно със отглеждане на добитък и земеделие, за което са имали изключителни условия на Власинското плато.
Езерото представлява уникален природен ресурс, но за повишаване на туристическата активност е необходимо да се включат и други антропогенни ценности, които да допринесат за по-дълъг престой на туристите и задоволяване на техните културни потребности.
През годината се организират различни културни, спортни и развлекателни събития. Традиционното мероприятие, което привлича най-голямо внимание на туристите, е Власинското лято, което се провежда от 1985 г. през втория уикенд на юли. Това събитие е придружено от фестивал на тромпетите и се организират различни състезания: Власински казан (състезание по приготвяне на рибена чорба), Власинска кука (риболовно състезание за най-голям улов), надпревара с джипове (офроуд), Власинска регата (състезание по каяк) и фестивал на власинския сом (риболовна надпревара).
Населението на селото след Втората световна война наброява 1684 жители. Години след това миграцията и тук влияе доста негативно. Власина според преброяването от 2011 г. има 128 жители.
Власина винаги е различна и винаги интересна. На Власина няма сезон, всеки сезон предлага своите дарове, своите дрехи, ледени, снежни, горещи, златни, зелени, уханни… Тя си остава един скрит и недоразвит туристически потенциал, който все повече ще се преоткрива. Природните красоти компенсират всичките недостатъци, които се забелязват. Тишината на бреза, ела и бор, миризмата на боровинки, горски ягоди, малини, къпини, мащерка, жълт кантарион, мента, прясно уловена риба, хвърлена върху чиния, гледката, която се изстрелва от склоновете веднага щом се измъкнеш от езерото, свежестта на чистата вода, която охлажда горещите тела и глави… са само една малка част от нещата, които ви очакват ако решите да посетите Власина и Власинското езеро.
ТОЗИ РЕПОРТАЖ Е ЧАСТ ОТ ПРОЕКТА „ТРАДИЦИИТЕ И ОБИЧАИТЕ НА МОЯ РОДЕН КРАЙ“, ПОДКРЕПЕН ОТ ОБЩИНА СУРДУЛИЦА. СТАНОВИЩАТА, ПРЕДСТАВЕНИ ВЪВ ВИДЕО И ТЕКСТОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, СА НЕЗАВИСИМИ И НЕ ОТРАЗЯВАТ ПОЗИЦИИТЕ НА ОРГАНИТЕ, КОИТО ФИНАНСИРАТ ПРОЕКТА.
ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
